FROM VISION TO LEGACY

Фотография и режисура
Концепция, творческа режисура и основател: Edward Aninaru @edward_aninaru
Фотография на корицата: Jathan Campbell @jathancphoto
Участващи фотографи: Liviu Subtirica @liviusphoto, Dragos Gora @thehaircutdesigner, Danelle Cole @createdbydanelle, Connor Clark @conn_man_photography, Gisela Prishker @gprish

Модели
Brenna June @brennajunew, Brigitte Watson @brigitte_watson, Cailee @caileelola, Lily Romanov @lily.romanov_wechsler

Стайлинг и красота
Стилист: Adriana Gathegi @adriana_ptk
Ръководител на бюти екипа: Patrick Santa Ana @patricksantaana
Асистент коса и грим: Jasmyne Medina @makeupby_jasmyne
Грижа за кожата: Honor Yourself

Продукция
Продуцент: Gabi Ilioiu @gabiilioiu
Специален ментор и режисура на позирането: Gabby Oltean @thebrokenduchess
Видео: Raul Jichici @rauljichici
Фотография зад кулисите: Luiza Comsa @luizacomsa01
Видео зад кулисите: Armand Muchalla @armandmuchhala
Координатор продукция: Maria Bata @mariabata
Продукционен асистент: Ema Sabau @emasabau
Транспорт: Razvan Sabau

Партньори
Моделска агенция: Nomad Management @nomadmgmt
Бюти партньор: Anastasia Beverly Hills @anastasiabeverlyhills
Напитки: ZenWTR @drinkzenwtr, Casa Azul @casaazulspirits
Галерия и доставка на снимките: Pic-Time @pictime_us (на място: Emilio Mesa @_emiliomesa)
Локации: The Oppenheim Group @theoppenheimgroup, White Glove Estates @whitegloveestates
Дигитални билбордове: Blindspot @seeblindspotdotcom
Инстантна фотография: Analogue Studio DC @analoguestudiodc

Специални благодарности

Anastasia Soare (Anastasia Beverly Hills), Maddie Carreon and Damon (Nomad Management), Hannah Van Horn, Matt, and Alex (The Oppenheim Group/White Glove Estates), Rey Lopez (ZenWTR), Connor and Clark Mallon (Casa Azul), Linda Taylor, Elena Grigore (Anastasia Beverly Hills), Emilio Mesa (Pic-Time)

Изгради името си в Букурещ, а след това започна от нулата в Лос Анджелис. Какво всъщност оцеля след тази промяна?

Оцеля погледът ми. Всичко останало трябваше да заслужа отново. Идвах от град, в който вече имах име – снимах корици, работех с INNA в повече от петдесет фотосесии, режисирах нейни видеоклипове. После се озовах в Лос Анджелис, където всичко това нямаше никаква стойност. Никого не интересуваше какво съм постигнал в Румъния. Затова трябваше отново да се науча как функционира този свят, започвайки от най-ниското стъпало. И това се оказа най-доброто нещо, което можеше да се случи на работата ми. То премахна егото. Когато изгубиш репутацията си, остава само един въпрос – можеш ли наистина да създадеш силна фотография. Оказа се, че мога.

anESSENCE започва в Букурещ. Днес се развива в Лос Анджелис, а в календара вече има и нови градове. Какво се променя, когато пренесеш цяла продукция отвъд океана, извън очевидното?

Всичко става по-скъпо и много по-безкомпромисно. В Букурещ можех да се обадя на някого, да помоля за услуга и проблемът да бъде решен в рамките на час. В Лос Анджелис всяко партньорство започва от нулата – всяка локация, всяка агенция, всеки доставчик. Изграждаш доверие от самото начало на пазар, който вече е виждал хиляди хора да твърдят, че създават нещо ново. Единственото, което не се променя, е стандартът. Ако финалният кадър не е достатъчно силен, за да заслужи истинска корица на списание, няма значение в кой град е заснет. Създадох anESSENCE така, че да пътува, а не да зависи от един-единствен адрес.

Категоричен си, че anESSENCE не е уъркшоп. Защо това разграничение е толкова важно за теб?

Уъркшопът те учи на техника и след това те изпраща у дома. Това, което ние създаваме, е пълноценна продукция – истински модели от агенции, цял екип от гримьори, фризьори и стилисти, ексклузивна локация и списание, което реално публикува заснетото... а след това то се появява и на билбордове. Хората в залата не са ученици, които си водят записки. Те са фотографи, които вършат работата на ниво, на което повечето от тях никога досега не са получавали възможност да снимат. Ако наречеш това уъркшоп, още в началото снижаваш очакванията за онова, с което хората ще си тръгнат. Аз нямам интерес да правя това.

Разкажи ми какво всъщност означава една продукция да бъде „продуцирана“. Какво остава невидимо за хората, които застават пред камерата?

До момента, в който фотографът застане зад камерата, вече има цял екип, който е работил седмици наред. Моделите от агенциите са резервирани и потвърдени. Косата, гримът и гардеробът са подготвени и напаснати. Осигурена е локация, която изглежда така, сякаш принадлежи на страниците на списание, а не просто като нает фон. Подготвени са станциите за обработка, процесът по избора на корица и партньорството с издание, което реално отпечатва резултата. Повечето хора виждат само двата снимачни дни. Те представляват може би десет процента от цялата продукция. Останалите деветдесет процента са причината тези два дни изобщо да си заслужават пътуването.

Изданието в Лос Анджелис се проведе на две различни локации – частно имение в Лагуна Бийч, осигурено чрез Oppenheim Group за първия ден, и имот на White Glove Estates за втория. Колко от крайния кадър е решен още преди някой да е взел камерата в ръце?

По-голямата част. Локацията не е просто фон – тя е съавтор. Първия ден снимахме в частно крайбрежно имение в Лагуна Бийч, осигурено чрез Oppenheim Group – истинска архитектура, истинска светлина, нищо създадено специално за фотосесия. Вторият ден се преместихме в имот на White Glove Estates в Западен Холивуд, където се проведоха обработката на снимките, основната лекция и изборът на корицата. Две различни пространства, две различни енергии – и всяко от тях допринася по начин, по който едно наето студио никога не би могло. Светлината работи различно в дом, създаден, за да се живее в него, и тази разлика личи в крайния кадър, независимо дали хората могат да я назоват или не. Избирам локациите така, както режисьор избира снимачната площадка. Ако пространството само по себе си не разказва история, никакво снимане след това не може да поправи това.

Всяко издание завършва с това една фотография да се превърне в истинска корица на списание. От какво зависи окончателният избор и кой всъщност участва в него?

Техническите умения могат да те вкарат в стаята. Но те не печелят корицата. В това издание изборът не беше направен само от мен зад затворени врати. Имахме специален гост – Anastasia Beverly Hills се присъедини към финалния преглед и участва в избора на победителската фотография. Присъствието на име от подобен мащаб вдигна нивото на целия разговор. Побеждава кадърът, който има пулс – онзи, който те кара да спреш да скролваш дори само за половин секунда повече от останалите. Търся фотографията, която се усеща неизбежна – сякаш моделът, светлината и моментът са се срещнали по единствения възможен начин. Това се случва рядко и не можеш да го постигнеш просто като се стараеш повече. Единственото, което можеш да направиш, е да поставиш хората в условия, в които това да стане възможно.

След като бъде избрана корицата, къде всъщност продължава нейният живот? Само в печатното издание или стига и по-далеч?

Тя продължава да живее далеч отвъд страниците на списанието. Печатното издание е основата, но историята не приключва на будката за вестници. Корицата се появява и на дигитални билбордове в големи градове. В това издание това означава Sunset Boulevard в Лос Анджелис и Манхатън в Ню Йорк – името на фотографа и неговата снимка се показват в два от най-фотографираните градове в света. Това е истинската стойност зад публикуването – работата ти не просто излиза в списание, а достига до мащаб, до който повечето фотографи никога не получават достъп. С всяко следващо издание присъствието на билбордовете се разширява. Именно това е и планът – фотографиите да достигат до все повече места и хора.

Какво отличава фотографа, който е способен да създаде проект като anESSENCE, от този, който просто снима професионално?

Фотографите, които просто снимат, решават един кадър наведнъж. Да създадеш anESSENCE означава да управляваш стотици движещи се части, които нямат нищо общо със самото снимане – договори, логистика, партньорства със списания, застраховки, екип, който ти има достатъчно доверие, за да работи по проект още преди да е получил възнаграждението си. Повечето фотографи никога не мислят отвъд рамката на кадъра. Аз трябваше да мисля отвъд кадъра, отвъд снимачния ден, отвъд конкретното издание и отвъд следващите пет години. Това всъщност е работата на един основател. Камерата е просто частта, която хората виждат.

anESSENCE вече се разширява отвъд Букурещ и Лос Анджелис. Как се развиваш, без проектът да загуби своята същност?

Не преследвам големи числа. Отказал съм на повече хора, отколкото съм приел, и ще продължа да го правя, защото истинската стойност на този проект е в това да остане достатъчно малък, за да бъде автентичен. За мен растежът означава нови градове, нови партньори сред списанията и нови лица пред камерата, а не просто повече хора в една и съща зала. В деня, в който anESSENCE започне да изглежда като нещо, което може да се случи навсякъде и с всеки, той вече ще е изгубил смисъла си. От Букурещ до Лос Анджелис – това, което следва, е същата дисциплина на ново място, а не по-голяма и по-размита версия на нещо, което вече работи.

Отвъд следващото издание – какво всъщност се стремиш да изградиш?

Искам да създам творческо наследство, което да надживее всеки град, в който съм живял. Бил съм човекът от Букурещ и човекът, който се премести в Лос Анджелис, но това никога не е било най-важното. Важното е да изградя кариера, която изглежда като една непрекъсната линия, независимо къде са създадени фотографиите – в Румъния, в Лос Анджелис или където и да ме отведе следващата спирка. anESSENCE е начинът, по който давам възможност и на хората, които преминават през него, да изградят същата последователна история за себе си, вместо просто да преживеят един хубав уикенд, който ще публикуват в социалните мрежи и скоро ще забравят.

You built your name in Bucharest, then rebuilt your career from zero in Los Angeles. What actually survived that move?

The eye survived. Everything else I had to earn twice. I came from a city where I already had a name, shooting covers, working with INNA on more than fifty sessions, directing her videos. Then I landed in LA with none of that currency. Nobody there cared what I did in Romania. So I had to relearn the room from the bottom, and that was the best thing that ever happened to my work. It stripped the ego out of it. What's left after you lose your reputation is just the question of whether you can actually make a picture. Turns out I could.

anESSENCE started in Bucharest. Now it runs in Los Angeles, with more cities on the calendar. What changes when you move a full production across an ocean, beyond the obvious?

Everything gets more expensive and less forgiving. In Bucharest I could call in a favor and fix a problem in an hour. In LA, every relationship starts from nothing, every venue, every agency, every vendor. You are rebuilding trust from scratch in a market that has seen a thousand people claim to be doing something new. What doesn't change is the standard. If the image at the end isn't strong enough to earn a real magazine cover, the city doesn't matter. I built anESSENCE to travel, not to depend on one address.

You're firm that anESSENCE is not a workshop. Why does that distinction matter to you?

A workshop teaches you a technique and sends you home. What we build is a full production: real agency models, a complete glam and styling team, a private location, and a magazine on the other end that actually prints the work... and ends up on billboards. The people in the room aren't students taking notes. They're photographers doing the job, at a level most of them haven't been trusted with before. Call it a workshop and you've already lowered what people expect to walk away with. I'm not interested in lowering that.

Walk me through what "produced" actually requires. What's invisible to the people standing in front of the camera?

By the time a photographer presses the shutter, there's a team that's been working for weeks. Agency models booked and confirmed. Hair, makeup, wardrobe pulled and fitted. A location secured that photographs like it belongs in the magazine, not just a rented backdrop. Editing stations, cover selection, a publication relationship that actually delivers print. Most people only see the two days on set. That's maybe ten percent of the actual production. The other ninety percent is what makes those two days worth flying in for.

The Los Angeles edition ran across two locations, a private estate in Laguna Beach through the Oppenheim Group for day one and a White Glove Estates property for day two. How much of the final image is decided before anyone picks up a camera?

Most of it. Location is not a backdrop, it's a co-author. Day one, we shot on a private coastal estate in Laguna Beach secured through the Oppenheim Group, real architecture, real light, nothing built for a photo. Day two moved to a White Glove Estates property in West Hollywood for editing, the keynote, and cover selection. Two different rooms, two different energies, and both of them do work a rented studio never could. Light behaves differently in a house that was built for living in, and that difference reads in the final frame whether people can name it or not. I choose locations the way a director chooses a set. If the space doesn't already feel like a story, no amount of shooting fixes that afterward.

Every edition ends with one photographer's image becoming an actual magazine cover. What does that final call come down to, and who's actually in the room for it?

Technical skill gets a photographer in the room. It doesn't win the cover. This edition, the selection was not just me behind closed doors, we had a surprise guest at the table: Anastasia Beverly Hills sat in on the final review and helped choose the winning image. Having a name that size weigh in on which frame becomes the cover raised the bar on the whole conversation. What wins is the image that has a beat to it, something that makes you stop scrolling for half a second longer than the one next to it. I'm looking for the frame that feels inevitable, like the model and the light and the moment all agreed to happen at once. That's rare, and you can't force it by trying harder. You can only put people in a position where it's possible.

Once a cover is chosen, where does it actually live? Print only, or does it travel further?

It travels. Print is the anchor, but the cover does not stop at the newsstand, it runs on digital billboards across major cities. This edition, that means Sunset Boulevard in Los Angeles and Manhattan in New York, the photographer's name and image up in two of the most photographed cities on earth. That is the real prize behind the print credit: your work is not just published, it is out in the world at a scale most photographers never get access to. Every edition, the billboard footprint grows. That is the plan, keep expanding where the work gets seen.

What separates a photographer who gets asked to build something like anESSENCE from one who just shoots for a living?

The ones who just shoot are solving one picture at a time. Building anESSENCE meant solving for a hundred moving parts that have nothing to do with photography: contracts, logistics, a magazine relationship, an insurance policy, a crew that trusts you enough to work on spec. Most photographers never think past the frame. I had to think past the frame, the day, the edition, and the next five years. That's the actual job of a founder. The camera is just the part people see.

anESSENCE is expanding beyond Bucharest and Los Angeles. How do you grow without turning it into something diluted?

I don't chase headcount. I've turned away more people than I've let in, and I'll keep doing that, because the value of this is that it stays small enough to be real. Growth for me means new cities, new magazine partners, new faces in front of the camera, not a bigger room in the same city. The day anESSENCE feels like it could happen anywhere with anyone, it's already over. From Bucharest to Los Angeles, what's next is more of the same discipline in a new location, not a bigger, softer version of what already works.

Beyond the next edition, what are you actually building toward?

A body of work that outlives any one city I've lived in. I've been the guy from Bucharest and the guy who moved to LA, and neither of those is the point. The point is a career that reads as one continuous line no matter where it was shot: Romania, Los Angeles, wherever comes after that. anESSENCE is how I'm making sure the people who come through it get to build that same kind of line for themselves, instead of one good weekend they post about and forget.