Токсичната конкуренция
от Мария Димова
Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата „конкуренция“? Проява на „лоши“ черти на характера, които омразни за теб хора притежават? Или път за открояване, отличаване и дори превъзходство над околните? Независимо дали вярваш, че конкурентността е токсичният елемент в колектива, който спъва прогреса, или напротив – тя те поддържа във форма, със сигурност си преживявала от първо лице нейното токсично проявление: съревнованието, превърнало се в игра с нулев резултат – колкото аз спечеля, толкова ти трябва да загубиш. Или иначе казано: настойчивото фиксиране на околните, които не само искат да са пред теб, а които яростно настояват едновременно с това и ти да вървиш назад. Конкуренцията може да е мотивираща, когато вдъхновява всяка от страните да дава най-доброто от себе си, защото осъзнава, че не е нужно някой друг да загуби или да се провали, за да може ти самият да успееш. Но при играта с нулев резултат сборът от победите и загубите на конкуриращите се е равен на 0, т.е. ти губиш пропорционално на печалбата на човека, който се състезава с теб. Точно така може да бъде дефинирана токсичната конкуренция. Например, ако двама кандидатствате за едно и също място, не е достатъчно колегата ти да спечели позицията, а ти трябва да бъдеш понижена или поне порицана, за да бъде той истински щастлив. Звучи ли ти познато? Ако все не откриваш причината защо някои ситуации или отношения са ти толкова неприятни, то възможният отговор е, че са базирани на динамиката на токсичната конкуренция. Ето как да разбереш:
Семейство
Ако се върнеш мисловно назад до юношеските си години, какво беше отношението на родителите ти към теб и брат ти/сестра ти? Насърчаваха ли състезанията между вас или напротив, стараеха се всичко да е по равно и всеки да печели по нещо при игрите? Чувстваше ли се сякаш каквото и да правиш, няма как да си „златното дете“ или всъщност сестра ти беше най-големият ти източник на подкрепа?
В семейство с две и повече деца често се случва всяко от тях да възприеме определена роля, вървяща в комплект с дадени позитивни черти, които сякаш на останалите не е било разрешено да притежават, поне не и в открояващо се количество. Ако ти си била умната, сестра ти е била популярната с много приятели; ако брат ти е бил капитан на отбора по футбол, то ти не си изпъквала с постиженията си във волейбола, които са изглеждали посредствени на неговия фон. В малки дози стимулирането на състезателен елемент в отношенията между деца неминуемо води до по-високи резултати и игриво съперничество, в което всеки иска да даде най-доброто от себе си. Но също така знае, че и да не го направи, стойността му като човешко същество не се измервана в права пропорционалност с провала на близките му. Когато обаче насърчаването на конкуренцията между братя и сестри мине тази граница, е много лесно да се стигне до моменти, в които възприемаш предполагаемо най-близкия си роднина като враг: щом той е добър в нещо, ти със сигурност си провал. Няма средно положение.
Ако често си чувала репликата „Защо не вземеш пример от брат си“ или „Не можеш ли да бъдеш отличничка като сестра ти“, то вероятно родителите ви не са съумели да изградят здравословна конкурентност между вас. Друг показател е дали ненавиждаш или избягваш без логична причина дейности, занимания и сфери, в които брат ти/сестра ти е добър. Подобно поведение може да произлиза от желанието ти категорично да се отличиш от всичко, което свързваш с него/нея.
И така, какво можеш да направиш? След като си дадеш ясна сметка до каква степен подобна динамика е повлияла на живота ти до момента и как би продължила да те афектира, имаш два избор: Или да надраснеш чувството за несправедливост посредством терапия или, ако не считаш, че те касае и днес, да погледнеш с любов към миналото си и да се увериш, че всичко, което имаш днес, е плод на твои осъзнати избори и желания, а не на дълг към семейството ти. Също така би било хубаво да погледнеш навътре в себе си и да си отговориш честно дали в следствие на силно съперничество като дете, днес привнасяш този модел и в други важни за теб връзки – с партньора ти, с колегите или приятелите.
Партньорство
Преди години имах приятелка, която беше забележителен студент по архитектура. Съвсем закономерно, още в трети курс успя да си намери работа в проектантско бюро и стажантско място в центъра по градоустройство към общината. Дотук всичко звучи добре. Само че мацката беше в дългогодишна връзка с отявлено токсичен партньор, който днес бихме нарекли по модерному нарцисист. Той беше нейн колега в същата специалност със съмнителни академични успехи и още по-съмнителна „травмираща“ семейна среда. Случи се, че бяхме заедно, когато тя разбра от свой преподавател, че е одобрена за стажа и побърза да се обади на приятеля си, за да му се похвали с новината. Само за секунди проследих как цялото й изражение се промени, изкривявайки се в извинителна гримаса, примесена с ужас и отвращение. Това, което успявах да чуя по крясъците в телефона, бяха реплики от рода на „И как пък точно теб решиха да изберат, че ти за нищо не ставаш?“, „Сигурна ли си, че не си се объркала?“ и „Аз заслужавам повече подобно място от теб, след всичко, което ми се налага да търпя“… плеядата в този стил спря едва когато тя затвори телефона с насълзени очи. После ужаса само се увеличи, защото трябваше да стъпва на яйчени черупки всеки път, когато е била похвалена в офиса, и да мисли по цял ден как точно да поднесе информация за предстоящо повишение или нови отговорности. Настроенията на този човек се сменяха по-бързо от политическа ориентация на млада, амбициозна провинциалистка. Истината, видна за всеки освен за приятелката ми, бе проста: този мъж не мислеше, че има „достатъчно за всички“ и че ако жената до него печели, то той неминуемо пропуска шансове. И единственият начин да изравни сметката, бе като я кара да се отказва от постиженията си, докато с лакти си проправя път нагоре. Не знам колко издържа връзката им, защото в един момент се отказах от опитите си да я „спася“ от токсичната ситуация.
Какво можеш да направиш, ако мислиш, че излизаш с подобен човек? Първият и най-важен сигнал, по който можеш да валидираш подобно нещо, е интуицията ти. Ако скорошен спомен с половинката ти ти минава през ума като четеш това, то не подминавай сигналите. Токсичното състезание не е прерогатив единствено на семейната среда, дори напротив – ще се изненадаш колко двойки функционират дълго време на подобна база. В това, както сама можеш да се досетиш, няма нищо здравословно, нито достойно за завиждане. Мисленето „жена ми трябва да е неуспешна в кариерата, за да мога аз да блестя с постижения, докато тя готви вкъщи“ идва най-често от комплекс за малоценност и срината себеоценка. За добро или лошо обаче ти не си терапевт на партньора си и ако той отказва да работи по тази си черта, нямаш много полезни ходове, освен да си тръгнеш. Тези неща не подлежат на корекция. Освен ако не искаш да се извиняваш за успеха си и да усещаш топка в стомаха всеки път, когато трябва да споделиш как са те похвалили в офиса и на какво обучение предстои да ходиш. Ако човекът до теб не е, клиширано казано, най-големия ти фен, то трябва да помислиш какво наистина заслужаваш.
Приятели
Случвало ли ти се е да имаш приятелка, която копира дрехите ти? Едва ли би отговорила отрицателно искрено. Аз самата съм „виновна“ за копиране на части от гардероба на приятелките си през годините. Купувала съм въпросните чанта или пуловер, разбира се, само след изричното им позволение, както повелява женския етикет. А случвало ли ти се е да имаш приятелка, която копира черти на характера ти? Това вече е значително по-притеснително и, за съжаление, не толкова изолирано явление. Ето за какво говоря:
Сещаш ли за са онази приятелка от гимназията, която избра да влезе в твоя университет, за да сте „си заедно“? В това няма нищо лошо, малко хора знаят какво искат да правят с кариерата си на 19. Но нещата вече започнаха да ти намирисват, когато се инкорпорира в твоя приятелски кръг, започна да носи дрехите ти и стилът й на изказване заприлича на твоя. После преспа „неволно“ с момчето, което харесваш, защото не мислела, че ще е проблем, а накрая избра да се бори за стаж точно във фирмата, в която мечтаеш да работиш от първокурсничка. Подобно поведение може да е трудно за проследяване, защото обхваща събития през множество. Допълнително нещата се утежняват от факта, че при всяка новопостъпила информация, инстинктивната ти реакция е да я оправдаеш и разбереш. „Тя преживя трудна раздяла, нека си вдигне самочувствието като се сваля с мой приятел“ или „всеки има право да кандидатства за подобни позиции, нямам патент върху тях, нормално е и тя да има амбиции“ са реплики – червени флагове. Обърни внимание на вътрешния си диалог и на това дали не правиш чудеса от храброст само и само да си обясниш поведението й.
Чудиш се как би изглеждала здравословна конкуренция в този случай? Да се състезавате за едно и също място и вечерта преди крайния срок да й помогнеш с последните графики. Не защото си с пораженско мислене, а защото си достатъчно уверена в себе си и знаеш, че ако си по-добра, то ще победиш естествено.
Колеги
Въпреки възхода на хоум-офиса последните години, наложителността да общуваме с колеги, за да си вършим работата, няма как да бъде отменена. Естеството на професионалната среда я прави особено конкурентна – по подразбиране всеки от екипа иска да блесне, за да бъде повишен. Това, разбира се, не е нужно да става прекалено явно до степен, в която в офиса цари явна неприязън. Но при условие, че всички малко или много се целите към един краен резултат, е съвсем естествено определено съперничество да се появи. Вероятно имаш съседка по бюро, която си присвоява много деликатно твои заслуги, като удобно пропуска да признава каква част от работата си свършила ти, преди да изпратиш проекта за довършване в нейния отдел. Сестра ми ми сподели наскоро за нейна колежка с десетгодишен опит в сферата, в която сестра ми работи от две, която не е знаела как да комбинира различни файлове от крайна оферта в общ линк, нито как да го изпрати в последствие. Или как не е разбирала значението на базови за естеството на дейност на компанията термини. Но при всеки повод не е пропускала да изтъква колко върши и как няма време сама да гаси пожарите, които създава с некомпетентност. Това на пръв поглед може да се тълкува просто казус на токсичен колега, който вреди на екипната работа. Но имай едно наум и внимавай за знаците, когато усетиш, че познат от съседния екип явно е говорил против теб и уменията ти, изтъквайки себе си. В работна среда е много по-лесно да видиш как някой би искал да отстрани конкурентите си и не би му било достатъчно само да знае, че е пред теб. На ниво професионални отношения хората, демонстриращи черти на токсична конкуренция, са достатъчно често срещани. Пази и другите, и себе си от този вреден начин на състезаване, постигане и издигане. Така или иначе резултатите от него не са устойчиви.
