Новото нормално и връзките
За щастие, няма да си говорим за „новото нормално“ в срещите и връзките заради вируса-който-не-бива-да-се-назовава. А за това, което модерните технологии и огромният избор промениха в най-чистата човешка емоция - любовта.
От Мария Димова
Дори да не си се замисляла, днес ухажването, опознаването и заедността се случват по съвсем различна траектория от тази, която е била общоприета само допреди две-три десетилетия. И с всяка неуспешна среща копнежът по неотдавнашното минало, в което мъжете са били готови да се обвържат сериозно на 23, а уважението между половете е било основополагащо, сякаш се засилва. Наистина ли начинът, по който се свързваме с другите, толкова се е променил? Модерните технологии плавно, но необратимо навлизат в ежедневието и преобръщат представите за доскоро приемани за базови понятия като „скорост“, „самота“, „желание за харесване“, „значимост“. Парадоксално, колкото по-виртуално свързани ставаме, толкова по-човешки отдалечени се усещаме. Защото колкото и голям да е броят на лайковете (или „запазванията“, според новото модерно в алгоритъма на Инстаграм), той никога няма да тежи повече от прегръдката на любим човек.
Ако си малко като мен, спомените за получените по пощата писма, грижливо изписани с красив почерк, или за разочарованието от това дядо ти да не си е вкъщи и така да пропуснеш да чуеш гласа му, ще предизвикат смесени емоции на равни количества носталгия и благодарност. Днес имаме огромен избор във всяка сфера – любов, кариера, почивки, забавления, образование, но той сякаш ни прави само по-неспособни да вземем решение, към което да се придържаме дългосрочно. Това ме накара да се замисля: изкривяват ли новите технологии свързаността или, както е според стария цитат – „колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите“? Ето част от новите проблеми, пред които сме изправени, и начините да се справиш:
Новото нормално… липса на женственост?
Всеки строеж започва от основите, а всяка връзка с околните – от теб самата. За това, преди да бленуваш перфектните отношения, е редно да подобриш тези с най-важния човек в живота си (не става дума за майка ти или дакела, който приемаш за роден син). Модерната психология изобилства от практики, медитации и съвети за самопомощ, с които можеш да постигнеш реални резултати в това да станеш по-добра версия на себе си. Но как се определя днес това подобрение?
Без да отричам годините достижения на движения, разновидни на феминизма, считам, че разбирането за женственост много се е изкривило през последните десетилетия (равните права, заплащане и възможност за разпореждане със собственото тяло са безалтернативни). За мен, половете никога не биха могли да се редефинират през „социалните роли“ - да си жена не може и не трябва да има ново и старо тълкувание, защото принципите, които ни задвижват, са извечни.
Идеалът за реализирана дама, както се разбира днес, е ненужен и вреден. „Силната“ жена не е тази, която безропотно се грижи за семейния бюджет, докато мъжът й търси призванието си в сферата на видеоигрите трета поредна година. Не е тази, която след цял ден работа, взимане на децата и пазар, ще качи торбите си сама, за да не притеснява мъжа си. Не е тази, която се натоварва с ненужно количество задачи и отговорности, за да се чувства горда от себе си, че се оправя с всичко сама. Не съм чувала някъде да раздават медали за най-тихо и борбено изпълняваща задълженията домакиня.
Модерната жена трябва да си припомни, че най-сладката власт се крие именно в женската й слабост и на моменти – беззащитност. У нас е вродено да искаме да бъдем защитавани и всяка самоцелно отказана подадена ръка само ни отдалечава от вътрешните ни потребности. Не, нямам предвид да изпадаш в крайности и да искаш манипулативно помощ за всеки каприз, а да построиш живота си само и единствено с тухличките, които са ценни за теб - „съпруг“, „деца“, „кариера“, „бизнес“, „приятелство“, „женски уикенди“, „време за себе си“и тн. Ако усещаш, че си се поставила в своеобразен затвор заради собствените си неизпълними очаквания, ето с какво да започнеш:
Приеми, че да си истинска жена не означава да си реализирана във всички възможни сфери. Колкото и да си го повтаряш, вероятно съзнанието ти няма да спре да се асоциира със стари програми, докато не промениш моделите си на поведение. Самопредизвиквай се следващата седмица или месец да искаш помощ от познати или непознати за дреболиите, които си свикнала да правиш сама – от това да вземеш любимото си мляко от горния рафт в магазина до това за закараш колата си на автомивка.
Новото нормално… без мъжка отговорност?
Наскоро слушах жена с 25-годишен щастлив брак да разказва за деня на сватбата си и как мъжът й предложил три месеца преди датата. Повдигнах иронично вежди, изчислявайки, че тогава и двамата са били в университета. „Значи той се чувствал готов за такава крачка толкова млад?“ – въпросът ми по-скоро предизвика смях, отколкото реален отговор. А аз останах с отворена уста, чудейки се дали именно нашето поколение не дава истинските поводи за снизходителни усмивки. Колкото и развинтено въображение да имам, не мога да си представя мъж днес, който да е готов за сватба на 20. Освен ако в уравнението не участват дете, кредит, кармична семейна повеля или по-висок шанс за зелена карта. Защо мъжете днес толкова яростно отказват да поемат отговорност, дори след като славните им плейбойски години започват да отлитат?
Вероятно защото за модерния мъж е съвсем естествено да погледне появяващото се бирено коремче в огледалото, да си дореди легото и да си легне със самочувствие, че е добра партия и има достатъчно време. А и закъде наистина да бърза? Обществото яростно програмира жените, че не са цялостни без половинка и така превръща в състезание търсенето на внимание дори от мъже, които в двайсетте си бихме пропуснали. Макар да страня от подобни сравнения, ситуацията днес е подобна на това не само антилопата да отиде при лъва с молба да бъде изядена, а да доведе и приятелка. Какво можеш да направиш?
Абсурдно е с принуда да накараш някой да поеме отговорност към теб. Затова самоуважението е ключово. Ако усещаш, че дългосрочния ти партньор има различни приоритети и не ти дава ясен срок, в който намеренията му ще се променят, най-добрата ти е опция е да си тръгнеш. Защо днес съветът да напуснеш някой, който очевидно не е готов да ти даде напълно себе си, звучи толкова ексцентрично?
Новото нормално… Situationships?
Ако не си чувала този термин, то със сигурност си изпадала в ситуацията, която описва – повече от познанство, по-малко от връзка. Или иначе казано, най-досадната част от процеса на излизане по срещи и виновникът за всичките ти логически главоблъсканици: „остана в нас и ми направи закуска в събота, значи би трябвало да гледа на мен сериозно… но пък след това 3 дни само ми гледаше сторитата без да ми пише...“. Убедена съм, че ако знаехме пред какви казуси ще бъдем изправени само след няколко години, собственоръчно щяхме да подпалим първите сървари на Фейсбук.
Не е случайно, че едни от най-гледаните видеа в YouTube са посветени на справяне с „болката“, предизвикана от това да трябва да забравиш някой, който никога не си имал. Всевъзможни коучове и гурута дават съвети как се подхожда към разговора за изясняване на връзката, кои са сигналите, че някой си играе с нас и как се преценява, че отношенията нямат бъдеще. На моменти се усещам така, сякаш като хора сме забравили базови човешки умения и факта, че имаме интуиция, на която да се доверим.
Именно заради това манипулатори и егоцентристи днес се радват на изобилие от ресурси, с които да продължават да ангажират вниманието и емоциите на хора, с които нямат намерение да продължат сериозно - случайни реакции тук-там, закъсняло „липсваш ми“, лайк на снимка от спа център преди 3 години. Какво можеш да направиш?
Единственото, което мога да обобщя след часове изгледан материал по темата (разбира се, само от любопитство), е следното: имай твърди граници и ги отстоявай. Не става дума да си груба, но ако получаваш отношение, което жена, на която се възхищаваш, не би толерирала, последвай един от любимите ми съвети на Матю Хъси: „Остани мила и любезна, докато действията ти разкажат историята на последиците“.
Новото нормално… тайни DMs?
Връзките днес не са като преди – обичта е много по-силна и единствена по рода си (онлайн), пътуванията са най-магичното изживяване, случвало се до момента (макар 80% да е прекарано в разочарование от несполучлив кадър и стоене в хотела), подаръците са неописуемо романтични (на кредит) и в двойката се правят истински жертви с цел запазване на любовта (да спреш да си пишеш с бившата в WhatsApp си е голямо постижение и сигнал, че си сериозен).
Цялата тази показност поражда логичното съмнение – преди да измислят балоните за фотосесии под наем как мъжете и жените са засвидетелствали чувствата си? Във времена, в които за достатъчно усилие се брои и това все пак да изчакаш приятелката си да отиде да си мие зъбите, преди да напишеш на някоя от резервните си опции как си мислиш само за нея преди да заспиш, всичко е предпоследно.
Колкото по-разкрепостени стават мъжете във виртуалното пространство, толкова по-длъжни се чувстват половинките им да маркират територията си. Лошото е, че последното, за разлика от изневерите, става само онлайн. Всичките снимки на цветя, вази, стикери с послания, баници и курабии целят да убедят аудиторията колко обичана и обгрижвана е дамата Х. А всъщност показват само колко неуверена и самотна се чувства – защо иначе щеше да инвестира толкова време в парадиране с любимото на милениълите - #RelationshipGoals? Какво да направиш, ако попаднеш в подобна ситуация?
Ако си сингъл и вече губиш надежда, че някога ще имаш перфектния съпруг, подходи логично и проумей, че не всичко, което видиш онлайн, е истина. Води се по себе си – обикновено пропускаш да споделиш домашната си торта, ако не ти се получи красива, нали?
Ако си обвързана и имаш съмнения, че приятелят ти повече държи да изглеждаш обичана, отколкото да се чувства така, единственият вариант е да поговориш искрено с него за приоритетите ви. Всеки може да се подхлъзне в капана на лайкове, така че му дай шанс, преди да прецениш, че нещо в отношенията ви кардинално не е наред.
За финал, технологиите, които са призвани да улесняват комуникацията от разстояние, сякаш пропускат есенцията. Колкото повече се усъвършенстват начините за предаване на информация – моментно изпращане, гласови съобщения, видео, живи връзки – толкова повече губим умението да четем жестовете на отсрещния. Не трябва да забравяме, че сме пригодени да хващаме нюансите в езика на тялото, а не да дълбаем в смисъла зад емотиконите. И все пак в едно отношение нещата никога няма да се променят – всеки от нас има нуждата да се чувства свързан с околните и да споделя емоциите си. Независимо дали са красиви или не.
