Кой е твоят стил на привързаност?

Преди три години срещна Камен – купонджия с много приятели, който се чувстваше като в затвор, ако поне веднъж месечно не отиде на тийм билдинг, рафтинг или концерт. Най-добрата му приятелка, би се заклела, беше най-красивата жена, която си виждала на живо. Това, че го ревнуваше доста и в крайна сметка липсата на сигурност в намеренията му те накара да сложиш край, не беше голяма изненада. После се запозна с Даниел – интроверт със сигурна работа, мили лели за колежки и пропускащ всяко събиране на повече от трима души. Заклет домошар, истински грижещ се за теб. Тогава защо пак те беше страх, че ще си тръгне? Защо пак виждаше заплаха, дори в любезната касиерка в супермаркета? Колкото и преувеличен да е илюстративният ми пример, посланието е валидно: не привличаш един и същи тип мъже, а преживяваш любовта във връзка по един и същи начин. Защо? Защото имаш тревожен стил на привързване. Какви още стилове има и какво можеш да направиш, чети по-надолу:

Какво значи стил на привързаност?

Най-общо и разбираемо казано, стилът на привързване е начинът, по който създаваме връзки с околните и поведението ни във въпросните връзки. Най-често се използва в романтичен контекст, но спокойно може да бъде приложено към приятелски или роднински отношения. Както с всяка друга черта на характера ни, и тук генезисът е основно в детството и по-специално: как реагираме, когато си помислим, че родителят ни ни е изоставил (експеримент на психологът Мери Ейнсуърт през 70-те години).

Дете с тревожен стил на привързване ще изпита огромен страх при напускането на възрастния. Когато той се появи, малкото ще е едновременно ядосано и щастливо и ще му трябва значително по-дълго време да се успокои. Когато почувства сигурност, то ще отхвърли майка си, в опит да я накаже, че му е причинила подобна болка. Важно е да се уточни, че нищо от това не става съзнателно и общо казано нямаме никакъв избор кой стил на привързване ще развием. Той зависи от родителите ни и социалната среда.

Дете със сигурен стил на привързване ще се разстрои, когато майка му излезе от стаята, но когато тя се върне, бързо ще се успокои и ще я прегърне. Хората с този тип, са „златният стандарт“, към който всички останали се стремят, защото те преживяват най-здравословно всякакви отношения. Разбираемо, нито един от тези стилове не съществува в клинично изчистена форма и какъвто и да е, с малко (или добре, много) работа върху себе си, можеш да го промениш.

Дете със избягващ стил на привързване привидно ще се държи така сякаш нищо не се е случило и когато майка му напусне стаята, и когато тя се върне. То ще се старае да изглежда „над нещата“, за да не покаже точно колко случилото се го е докоснало. В последствие хората с тревожен стил се страхуват най-вече от изоставяне в романтичните си връзки, а тези с избягващ – от загуба на свобода. Неприятното е, че именно двойки от тези два типа, най-често стават токсични, влизайки в постоянен цикъл на преследване. Но към важното:

Кой е твоят стил?

Онлайн има множество тестове, с които можеш да прецениш кой е стилът ти на привързване. Ето най-важните характеристики, по които още сега можеш да се самоопределиш. Виж кое от следните поведения е най-възможно да проявиш и си намерила отговора:

Тревожен:

• Често разчиташ на партньора си, за да валидираш себе си и да се почувстваш важна;
• Емоционално чувствителна и несигурна си;
• Можеш да бъдеш изискваща, критична и прекалено нуждаеща се от партньора си;
• Страх те е връзката да не се разпадне или партньорът ти да реши, че вече не иска да е с теб.
• Чувстваш, че ти си страната, която се бори за емоционална близост;
• Тревожна си в периоди на физическа раздяла от партньора си – командировки, вечери с приятели и други;
• Бориш се да получаваш постоянно внимание и одобрение;
• Имаш нужда от често или постоянно утвърждение, че всичко е наред и връзката ви е стабилна;
• При конфликт можеш да прибегнеш до обвинение, изисквания, постоянно вдигане на летвата и критикуване, за да обясниш на партньора си колко отсъствието му те е наранило.

Избягващ:

• Разчиташ изключително и само на себе си;
• Имаш проблем с това да изпитваш, разбираш, описваш и комуникираш емоциите си;
• Не разбираш точно коя емоция изпитваш, когато си под стрес;
• Избягваш или напускаш конфликти, за да не влошиш допълнително нещата (което в крайна сметка прави именно това);
• Имаш чувството, че партньорът ти постоянно иска повече и повече;
• Трудно ти е да изпиташ близост и да се откриеш и довериш;
• Ставаш отбранителна по време на конфликт;
• Бориш се да не бъдеш видяна като провал от партньора си;
• Може да отдаваш по-голяма важност на успеха и имиджа си, отколкото на емоционалната връзка с партньора ти.

Сигурен:

• Можеш ясно, директно и открито да говориш за емоциите и нуждите си;
• Чувстваш емоционална близост с партньора си;
• Гъвкава си и умееш да си сътрудничиш с партньора си;
• Не изпитваш неоснована ревност;
• Не чувстваш заплаха за връзката от свободата на партньора ти и как избира да прекарва времето си сам;
• Усещаш, че партньорът ти ще е до теб, когато имаш нужда от него;
• Знаеш как едновременно да си привързана, но и самостоятелна;
• Можеш да останеш спокойна и справедлива по време на конфликт като отчиташ и чуждата гледна точка.