Какво те спира да изпълниш обещанията към себе си?
Ето какво пропускаш всеки път, правейки обещания към себе си:
От Мария Димова
Не си правиш равносметка
Не, успешните предприемачи и директори не са супер-хора, които притежават запаси от мотивация с десетократно по-голям обем на вместимост от твоя. Нито имат достъп до тайни езотерични писания, даващи им способността да не спят и да работят постоянно (за последното съм само наполовина сигурна). А знаят колко важна е базата, когато искаш да градиш. Кое в този случай играе ролята на основа? Точно така, равносметката. Не можеш да подобриш сфера на живота си или да отстраниш вреден навик, ако не си наясно къде са слабите ти страни.
Действай: Няколко дни преди Нова година отдели час-два за себе си. Сипи си любимата топла напитка, облечи се комфортно, пусни релаксираща музика и остани насаме с мислите си. В красива тетрадка или планер запиши основните сфери – здраве, кариера, семейство/партньор, реализация, дом (или каквото друго е приложимо за теб). Под всяка от тях се опитай максимално честно да напишеш докъде си стигнала. Грижиш ли се достатъчно за здравето си или напротив, вече три месец отлагаш да си изследваш хемоглобина? Отделяш ли внимание на важните за теб хора или предпочиташ да си стоиш сама вкъщи, гледайки едни и същи епизоди на „Приятели“? Запомни, важното е да не се съдиш, а безпристрастно да оцениш ситуацията такава, каквато е в момента.
Не си ентусиазирана
Следващата подводна мина по пътя към успеха е, че не взимаш предвид автентичните си желания. Причините може да са безброй – не отделяш време да се опознаеш истински и да „чуеш“ нуждите на душата си (колкото и отвлечено да звучи, факт е, че вътрешният ни глас знае много добре кой е правилният път); искаш да впечатлиш важни за теб хора и избираш цели, които мислиш, че биха ги зарадвали или просто се чувстваш претоварена и не откриваш нищо, което да те пали отвътре. На каквото и да се дължи, важно е да си дадеш сметка, че е време за промяна.
Действай: Ето как да направиш целия процес по откриване на желанията си забавен: вземи кубче лепящи листчета в различни цветове и химикал и застани пред най-празната стена в дома си (разбира се, гледай и да си сама, за да избегнеш странни погледи). Дай воля на въображението си и запиши всичко, което ти идва наум, когато си зададеш въпроса „Кое е най-важно за мен?“. Постарай се отговорите да не са двусрични като „кучето ми“ и да са възможно най-мащабни и предизвикващи радост. Сега не е моментът да се питаш кое е осъществимо и как.
Искаш всичко наведнъж
Друга честа причина за провал на новогодишните обещания е прекомерният ентусиазъм. Какво имам предвид? Избираш 7-8 неща, които искаш да промениш в най-разнообразни направления, и се чудиш защо не ти достига мотивацията. Помни, че зоната на комфортно спира растежа единствено ако стоиш основно в нея. Не е необходимо да загубиш почва под краката си, а ежедневието ти да няма нищо общо с това в края на декември, за да постигнеш реална промяна.
Действай: След като имаш всички листчета с важните за теб постижения, е време за прагматизъм. Групирай ги по категория като обединяваш заедно мечти, които звучат близко. След това ги пренареди във форма на своеобразна пирамида: нека в основата са тези, които не са ти належащо важни, а на върха – мечтите, които те изпълват с най-много желание да действаш. Ако трябва, преспи една вечер и на следващата сутрин отдели тези 2-3 на върха, които не само искаш да постигнеш, но и за които си готова да вложиш усилия по превръщането им в реалност.
Не правиш план
Факт е, че едни от най-красивите моменти в живота са случайните. Факт е обаче и това, че хората с план е много по-вероятно да постигнат целите си и да се озоват точно където искат, от тези без. И не, тук не става въпрос за сложни калкулации по тримесечия, тип отчет на компания, листната на фондовата борса. Не е нужно да си гений в планирането, за да помогнеш на бъдещото си аз и на 31.12.2022 да се събудиш, живеейки живота на мечтите си.
Действай: Започни с възможно най-простите сметки. Ако, да речем, искаш да имаш спестени 10 хиляди повече в края на другата година, това значи, че всеки месец трябва да заделяш малко над 800 лв. Звучи ли ти постижимо и реално? Много е важно да си създадеш лек дискомфорт с мащаба на целта, но не да се стресираш. Сега приложи същия модел на разделяне на целта на малки стъпки за всяко нещо, което си отделила като важно. Планирай буфери и се придържай максимално към графика си. Във всеки момент на липса на мотивация си напомняй каква е била идеята ти да започнеш. И кое предпочиташ – да имаш заделени пари, които да инвестираш един ден, или да си купиш поредния чифт ботуши, които най-омразната ти мацка онлайн носи, за да не излезеш по-долу от нея?
Нямаш краен срок
Защо да си поставиш срок е толкова важно? Ако искаш да станеш мениджър, отговарящ за 10 души персонал и това се сбъдне 2025та, а не март на следващата година, едно и също чувство на удовлетворение ли ще изпиташ? Ще се усещаш ли успешна и доволна от себе си в първия вариант? По-вероятно не. Да планираш цели и да си гъвкава с крайния срок е като да си гъвкава с границите си: някой може да избере да ги уважава, но и да не го направи, няма да последва нищо фатално. Усещаш ли как по този начин се изпарява целият замисъл зад идеята да поставяш бариери? Същото е и тук: планирай неща, които можеш да постигнеш до края на годината. Да, те могат да са част от по-мащабните ти планове (дори е препоръчително), но нека си наясно пред себе си, че целта е в края на другата година всичко в списъка ти да е отметнато.
Действай: До всяка от важните цели запиши периоди, на които ще следиш прогреса – всеки месец, на 3, на 6. Когато знаеш, че има кой да те държи отговорна – ти самата – е много по-вероятно да си изпълнителна. Бъдещото ти Aз ще ти благодари.
