- Връзки101
- от 15 декември 2021
Да вдигнеш ли на миналото?
Какво се случва, когато няколко специални мъже от миналото се върнат в живота ти без предупреждение в рамките на 2 седмици?
От Мария Димова
Обичайно имам полезното умение да приключвам отношения категорично, ясно и цивилизовано. Никога не ми се е случвало да искам да се събера с бивш (дори в единствения случай, когато не аз сложих край на връзката, не можех да си представя да желая обратно мъж, причинил ми такава болка с решението си) или да „останем приятели“ заради невъзможността да пусна този човек от ежедневието си. Вероятно точно поради тази причина сякаш планетите в началото на юни се бяха наредили така, че 4 значими човека от миналото ми да се върнат в живота ми координирано. Подходих добронамерено и с любопитство на предложенията им да се видим. Ето какво научих:
Има ли крайна дата непоследователността?
Преди години се запознах с адвокат, по който си паднах почти мигновено: изглеждаше близо до перфектно, с перспективна, интересна професия, запален по фитнеса, галантен и от добро семейство. След като първата ни среща премина под формата на очна ставка, в която трябваше да отговарям на комплицирани бъдещи казуси, стил „как би реагирала, ако сме заедно“, предусетих проблеми в рая. С напредването на седмиците съумях да придобия по-пълна представа: влиянието на родителите и приятелския му кръг го бяха направили надменен, безцеремонен, рязък и вярващ, че жените по право му дължат възхищение. За кратък период постигна перфектния баланс между недостъпност, за да поддържа интереса ми, и грижовност на човек, който знае как да накара една жена да се чувства защитена. Но в крайна сметка миксираното му поведение ме отврати до степен да прекъснем всякаква комуникация, а аз да остана с предимно неприятни спомени за странностите му, част от които в следствие на травмиращото естество на работата му.
За добро или лошо в началото на юни той ме потърси. Беше минало достатъчно време, че да допусна възможността да е станал по-зрял и отговорен към емоциите на околните. Поканите му бяха настоятелни и любопитството ми си каза думата. Първоначално се изненадах, защото беше по-уважителен, по-смислен в изказванията си и изгарящото му желание да принизява събеседника си, за да блесне той, сякаш беше изчезнало. Предложението му да се видим отново дойде веднага, както и идеите за всевъзможни разходки, спа почивки и ваканции. Успях елегантно да охладя ентусиазма му, за да оставим нещата да се развият малко по-плавно (да се чете като: „имам нужда от време да преценя доколко мога да ти имам доверие след всичко преди“). Явно съм била права, защото непоследователността му, колкото и фино забележима в момента, отново изплува на повърхността.
Извод: Понякога хората се срещат в грешен момент и имат нужда да тушират младежкия си темперамент, за да могат после да бъдат смислено заедно. Няма нищо лошо в желанието ти да възобновиш контакт с неизживяна тръпка, с която сте имали разногласия, които не са фатални. Но е важно да си дадеш много ясна сметка кои негативни черти са плод на обстоятелства, желание за израстване в кариера и тн. – т.е. са нещо временно, и кои – резултат на възпитание и определен начин за гледане на света, който не може да се надрасне.
Колко подлежи на промяна?
Няколко дни след тази случка друга „почти връзка“ стана актуална. На вечеря ме покани мъж, когото аз бях отблъснала с нежеланието си да дефинирам отношенията ни преди 5 години. Нямахме крайни недоразумения или скандали, просто не бях убедена, че това е човекът, с който си представям да градя връзка – дали заради навиците му да е постоянно някъде с „момчетата“ или заради различните ни интереси, които превръщаха разговорите ни в безплодна размяна на реплики за запълване на неловките мълчания. Виждах, че неговите чувства са по-силни и, за да не се нараняваме излишно, реших да приключа отношенията ни, каквито и да бяха те, навреме.
Да видя какво е постигнал и как се е развил животът му след толкова години ми се стори достатъчно и вечерята стана факт. Не само че беше запазил чувството си за хумор, апетитната визия и кавалерско отношение, но ми направи впечатление колко последователен, амбициозен и наясно какво иска от живота е. Въпреки тръпката от това да видиш някой скъп на сърцето ти след толкова години обаче, липсата на онова специфично желание, когато си покрай обекта на копнежите си, ме замисли. Понякога отсрещния може да стане всичко, което си искала на хартия, и пак да не се получава.
Извод: Ако преди не си била сигурна какво можеш да дадеш на един мъж, то времето и натрупалите се разочарования биха ти дали перспектива. Но както и да убеждаваш ума си, че е идеална партия, пеперудите в стомаха не могат да бъдат симулирани. Или са там, или не. И колкото и мъдри книги за женска енергия да те съветват, че правилните партньори са тези, към които не изпитваме изпепеляваща страст, а по-скоро уважение и приятелство, лично аз стичам, че собствените ти усещания са най-точният барометър. Ако интуицията ти те спира да бъдеш с някого, има причина и по-добре я послушай.
Колко може да направи едно извинение?
Много често не знаем до какво водят действията ни и каква поредица от събития биха задействали. Така желанието ми да се събера отново със старата си компания доведе до разходка с бивше гадже, с което бяхме заедно почти година и в крайна сметка аз нараних. След случилото се между нас не вярвах, че някога ще можем да стоим в една стая или да си говорим дори протоколно. Причината не беше фатална, но достатъчно сложна. Освен това той имаше склонността по-ярко да изразява емоциите си и моята сдържаност беше приета като непукизъм или сила, която предполага да изтърпя много повече, отколкото трябваше.
Покрай общите ни приятели си разменихме няколко реда. Разговорът ме изненада силно – отношението беше доброжелателно, възпитано и той дори ме покани да излезем. Ентусиазирана от възможността да изговорим нормално нещата, приех. Както предполагах, първият половин час беше доминиран от леки, но язвителни заяждания и коментари. Признах му, че колкото и да се чувствам виновна за преди и да имам уважение към стаената му агресия, не бих имала безкраен толеранс към подобно поведение. Явно подейства, защото изговорихме всички директно, дадохме си дължимите извинения, споделихме си някои съкровени страхове и желания и дори разбрах, че е запален по инвестициите (моята тема последно време). Или казано с няколко думи: беше толкова различен от преди, когато грешния баланс на мъжки и женски задължения в двойката ни беше довел до нейния ядрен разпад. Тогава на моменти чувствах, че огромна част от отговорността пада върху мен, което беше разрушително. Тъй като съм естествено проактивен човек, част от вината беше моя, защото нямах търпение към неговия начин, а предпочитах да се налагам, което в крайна сметка изигра лоша шега и на двама ни. Днес ми се стори много по-лесно да го следвам, да му се доверя и да видя силните му страни.
Извод: Срещата с бивше гадже, с което сте се разделили грозно, може да бъде неприятно събитие (особено ако е случайно и то в момент, в който си без оправени вежди и коса). Но също така е шанс да преоткриеш човек, който някога е внасял много радост в живота ти. Да, категорично не става дума за възобновяване на романс, но да се реваншираш, дори само с разговор, носи много приятни емоции и за двете страни. Ако ти се отдаде подобна възможност това лято не бягай от нея, а изчисти всичко неясно от миналото, за да си още по-готова за чудесата, които ти предстоят.
Колко флирт може да издържи едно приятелство?
За да е пълно и без това претъпканото ми съзнание с поводи за анализ, малко след това ми предстоеше виждане с добър приятел, с когото отлагахме срещата си почти година от всевъзможни ангажименти. Историята на познанството ни е прекалено дълга и сложна, но да кажем само, че сме спирали да си говорим няколко пъти за общо 15те години дружба, минавали сме границата на платоничното и сме се наранявали волно и неволно. Сега спокойно мога да заявя, че приятелството ни 5.0 е в разцвета си заради много научени уроци и най-вече умението ни да сме объркали и поправили нещата по всеки възможен начин. Но явно съдбата имаше други планове (да го наречем така за създаване на лек драматизъм).
След като, по мъгливи за мен причини, преди 3 години той ме беше изтрил от живота си, последвалото възобновяване на контакт стана стъпка по стъпка и беше интуитивно ясно, че отношенията ни не биха издържали още едно впускане в неясен микс от приятелство и секс. Точно затова вечерята ни протече леко и естествено и се възползвахме от възможността да изговорим доста дълбоки и смислени неща. Тъй като аз съм естествено флиртуваща жена, която не се държи така с конкретна цел и рядко усеща, че може да изпраща миксирани послания, в един момент той директно ми заяви, че не разбира какво очаквам от него. Каза ми, че пропуска голяма част от нещата с „тя си е такава“, но ако имам други идеи в главата, е редно да ги споделя. Без да разсъждавам особено за последиците, продължих флирта и се отдадохме на желанията си от миналото. Всичко се усещаше толкова приятно и познато, а копнежа ми по „какво беше преди“ и цялата лекота на безгрижните ни студентски години сякаш ме заляха отново. Разбира се, на следващия ден се чувствах неприятно объркана и почти ядосана на себе си, че съм се въвлякла в тази игра без победител.
Извод: Вероятно имаш поне един приятел, с който би се впуснала в подобна авантюра във всеки момент, в който си достатъчно пияна (тъй като не пия, не мога да се възползвам от това оправдание), самотна или ядосана. И в това няма нищо лошо, ако и двамата сте наясно какви граници сте очертали и докъде може да стигнете. Както и ако двамата сте сингъл, разбира се. Но, да сме искрени, колко от нас умеят да дефинират така ясно отношенията си, били те и с хора, които познават от ученици? Такава динамика е сложно нещо, към което безгрижният подход невинаги е най-добрият, особено ако има намесени и неназовани емоции от миналото. Затова недей да усложняваш допълнително и без това крехките отношения с човек, на когото държиш, а прецени кое ти е по-важно: моментните желания или приятелство, градено с години.
Списанието
Популярно
- от 30 октомври 2024