Ян Ге: Мост между Изтока и Запада в Европейския театър и кино

Екип:
Таланти: Ян Ге @yangge_
Фотографи: Томас Рабш @thomasrabsch, Фрол Подлесни @frolme, Даниел Маштаков @danilamasta
Продуценти: PR Алианс Медия Груп @pr_aliyans & Кори Тран @corycoutureproductions
Интервю: Валентина Гурова @valentinagurova

Ян Ге е китайска актриса, певица и режисьор с уникален крос-културен фон и многоезични таланти. Родена и израснала в Китай, тя учи актьорско майсторство в VGIK, най-престижната филмова академия в Русия, и става първата китайска актриса, подписала договор с голямо руски държавен театър.
Дебютният ѝ филм „NU“ спечели наградата „Сребърна Георга“ на Московския международен филмов фестивал, а тя е изпълнявала главни роли в европейски театрални постановки, включително „Снежната буря“ на Кирил Серебренников, която ще премие на Фестивала в Залцбург през 2025.
Тя е призната като първата и единствена китайска актриса, изпълнявала главни роли на престижни европейски фестивали като Авиньон, Виена и Залцбург. Ян говори свободно на китайски мандарин.

Интервю:

1. Как вашето китайско културно наследство е формирало вашето артистично виждане в европейския театър и кино?
   Израствайки в Китай, научих се да изразявам себе си с финес, сдържаност и силно чувство за ритъм. На европейските сцени и екрани естествено се насочвам към произведения, които подчертават тайминг, физически нюанс и атмосфера. Това не е целенасочен опит да „интегрирам“ китайски елементи – това е нещо инстинктивно. Начинът, по който се движа, говоря, дори паузите, носи източен ритъм, което ме отличава от азиатските актьори, израснали на Запад. Винаги съм вярвала, че светът е красив заради своето разнообразие. За мен китайската традиция предлага структура и ритуал, докато западното разказване на истории приема емоцията и свободата. Съчетаването им не е просто „всичко-всичко-восток срещу запад“ – това е търсене на универсалната човешка връзка. Независимо откъде идваш, противоречията и желанията в нас често са еднакви. Така че когато европейската публика е свикнала с местните естетики, моето присъствие става нещо поразително – почти екстатично. Не защото съм вродено специална, а защото цялото ми културно възпитание ми дава различен артистичен език. Ето защо се чувствам дълбоко горда да бъда китайка. Предполагам, че повечето китайци споделят това силно чувство на културна гордост. Хехе.

1. Какви предизвикателства срещнахте при представянето на Пекинската опера и китайския танц пред европейската публика, и как беше прието?
   Най-трудното в началото беше координирането с колегите актьори. Театърът е колективно изкуство. Когато моят партньор говори на немски, а аз отговарям в стилизация на Пекинската опера, се чувства като две паралелни светове – почти сякаш говорим извън рамките един на друг. Опитах много различни подходи и започнах да се съмнявам, дали публиката ще ме разбере, или дали ще остана вярна на традицията. Но по време на първата ни отворена репетиция, публиката се засмя точно в правилния момент – и аз накрая се почувствах уверена. Това значеше, че това, което правя, има смисъл и резонира.
   Това, което ме изненада още повече, беше, когато започнах да пея операта, усещах всяка двойка очи върху себе си в театъра. Това внимание беше мощно – нещо, което можеш да усетиш. Това е магията на театъра. Дори ако публиката не разбра думите, емоцията и ритъмът преминаха отвъд езика. Тогава разбрах: искреността е много по-силна от обяснението.

2. Какво беше преживяването ви с известния режисьор Кирил Серебренников по време на работата върху „Снежната буря“?
   Кирил е режисьор, който уважава традицията, но никога не се ограничава от нея. В „Снежната буря“ ми даде огромна свобода. Включването на китайски танц беше моя идея, а вентилаторът, който използвах, беше от Китай. Цялата сцена беше за танца – как танцувам, и какво изразявам, беше напълно открито.
   Кирил е един от редките режисьори, които предоставят творческо пространство на актьорите. Това не беше за „показване на нещо екзотично“, а за органично вграждане на китайските елементи в разказа.
   След 10 години работа с него, мога да кажа, че процесът винаги е радостен. Репетициите са напълно потопени в изкуството и взаимното доверие.
   Това доверие и откритост са това, което най-много ценя. Така усъвършенствам занаята си и задълбочавам артистичното си разбиране – не чрез слава или пари, а чрез това духовно подхранване, което всеки истински артист се нуждае.

1. Спечелихте награди като GQ Super Woman Award – как това признание влияе на вашата кариера?
   Наградите никога не са цел, но те са тихи потвърждения.
   Като азиатка, работеща на международни сцени, видимостта и признанието са важни. Тези награди показват на други момичета с подобни мечти: това е възможно.
   За мен това е напомняне не само да продължа напред, но и да помогна да се отворят врати за други.

2. Как многоезичието ви влияе върху представленията в различни държави и култури?
   Езикът е повече от комуникационно средство – той е идентичност.
   Когато играя на немски, английски, руски или дори грузински, забелязвам фини промени в тялото ми, гласа и енергията ми. Всеки език има свой ритъм и емоционален тон.
   Многоезичието ми помага напълно да вляза в ролята – не просто „учене на реплики“, а живеене в света на персонажа.

3. Какво означават за вас предстоящите премиери в Залцбург и Париж?
   Имах честта да се представя на всички три големи европейски фестивала: Авиньон през 2019, Виена през 2024 и сега Залцбург през 2025.
   Това е моят начин да докажа на себе си, че съм останала вярна на пътя на изкуството – че не съм се отклонила от славата или парите.
   Всеки път работих с Кирил. Чувствам се много щастлива. Надявам се искрено да продължим да работим заедно много години.

1. Как преживяването ви в шоута като The Voice of Russia и The Voice of Germany оформя вашето музикално пътуване?
   Тези шоута ме научиха на устойчивост и управление на стреса. Бързо разбирате, че само талантът не е достатъчен – трябва търпение, стратегия и силно сърце.
   Те също така ми отвориха нови възможности и ми дадоха увереност да се занимавам с музика сериозно, наред с актьорската игра.
   Битието ми на актриса всъщност ми помага в работата ми като певица. Не просто пея текстове – изразявам емоциите в тях.

2. Съобщавали сте за сътрудничество с много луксозни брандове – как балансирате влиянието на модата и артистичната си цялост?
   За мен, модата е друг начин на разказване на истории.
   Когато сътруднича с брандове, внимателно избирам тези, чиито ценности съвпадат с моите: занаятчийство, културно богатство и иновации. Не ме интересува просто да изглеждам добре – искам да изразя нещо значимо. Затова приемам модата като продължение на моето изкуство, не като нещо отделно.
   Също така съм напълно обсебена от стилизиране и грим! Никога не съм наемала стилист или гримьор – всеки червен килим и наградно явяване, аз сама си стилизирам.

3. Какво означава за вас номинацията за Жена на годината и как тя се съотнася с бъдещите ви цели?
   Това е чест, но и напомняне – да остана автентична и да представям азиатските жени на международни сцени с дълбочина и измерение.
   Целта ми не е просто да печеля награди, а да създавам произведения, които наистина сливат културите. Искам китайските истории да съществуват естествено в западното кино – и обратно.

4. Можете ли да споделите малко за бъдещите си планове?
   През последните няколко години играх в три европейски независими арт филма, които може да излязат по-късно тази година или началото на следващата.
   Също така съм изключително развълнувана за „Après“, филм, режисиран от Кирил Серебренников. Това е първият път, когато работя с него върху филм и ролята е истинско предизвикателство.
   Искрено се надявам да намеря холивудска агенция или мениджър, който оценява това, което правя, и би искал да работи с мен – не просто да участвам в Европа, но и да науча как работи холивудският филмов процес отвътре.
   В същото време активно работя на китайския пазар. Целта ми е да допринеса за както източното, така и западното кино и театър – и да помогна в изграждането на културен мост между тях.

TEAM: 

Talent: Yang Ge @yangge_

Photographers: Thomas Rabsch @thomasrabsch, Frol Podlesnyi @frolme, Daniel Mashtakov @danilamasta

Producers: PR Aliyans Media Group @pr_aliyans & Cory Tran @corycoutureproductions

Interview: Valentina Gurova @valentinagurova

BIO: Yang Ge is a Chinese actress, singer, and director with a unique cross-cultural background and multilingual talent. Born and raised in China, she studied acting at VGIK, Russia’s top film academy, and became the first Chinese actress ever signed with a major Russian state theatre.

Her directorial debut NU won the Silver George Award at the Moscow International Film Festival, and she has performed as a lead in European theatre productions including The Blizzard by Kirill Serebrennikov, premiering at Salzburg Festival 2025.

She is recognized as the first and only Chinese actress to perform lead roles at prestigious

European festivals such as Avignon, Vienna, and Salzburg. Yang is fluent in Mandarin Chine

Interview:

1.⁠ ⁠How did your background in Chinese culture shape your artistic vision in European theatre and cinema?

Growing up in China taught me to express myself with subtlety, restraint, and a strong sense of rhythm. On European stages and screens, I naturally gravitate toward works that emphasize timing, physical nuance, and atmosphere. It’s never a deliberate attempt to “integrate” Chinese elements—it’s something instinctual.

The way I move, speak, even pause carries an Eastern cadence, which sets me apart from Asian actors raised in the West. I’ve always believed that the world is beautiful because of its diversity.

For me, Chinese tradition offers structure and ritual, while Western storytelling embraces emotion and freedom. Their combination isn’t a simple “East-meets-West” fusion—it’s a search for the universal human connection. No matter where we come from, the contradictions and desires within us are often the same.

So when European audiences are used to their local aesthetics, my presence becomes something striking—almost ecstatic. Not because I’m inherently special, but because my entire cultural upbringing gives me a different artistic language. That’s why I feel deeply proud to be Chinese. I suppose most Chinese people share this strong sense of cultural pride. Hehe.

 2.⁠ ⁠Bringing Peking Opera and Chinese dance to European audiences is quite unique—what challenges did you face, and how was it received?

The most difficult part at first was coordinating with fellow actors. Theatre is a collective art. When my scene partner speaks in German, and I respond in Peking Opera stylization, it feels like two parallel worlds—almost as if we’re speaking past each other.

I tried many different approaches and began doubting myself, wondering whether the audience could understand me, or whether I was staying true to the tradition.

But during our first open rehearsal, the audience laughed in just the right moment—and I finally felt reassured. It meant that what I was doing made sense and resonated.

What struck me even more deeply was that when I started singing the opera section, I could feel every pair of eyes in the theatre on me. That attention was powerful—it was something you can sense. That’s the magic of theatre.

Even if the audience didn’t understand the words, the emotion and rhythm went beyond language. That’s when I realized: sincerity is far more powerful than explanation.

 3.⁠ ⁠What was your experience like working with acclaimed director Kirill Serebrennikov on The Blizzard?

Kirill is a director who respects tradition, yet is never limited by it. In The Blizzard, he gave me enormous freedom. Incorporating Chinese dance was my idea, and the fan I used was one I brought back from China. That entire scene was about dance—how I danced, and what I expressed was completely open.

Kirill is one of the rare directors who offers actors creative space. This wasn’t about “showcasing something exotic,” but about embedding the Chinese elements organically into the narrative.

After working with him for 10 years, I can say the process is always joyful. Rehearsals are fully immersed in art and mutual trust.

That trust and openness are what I treasure most. It’s how I refine my craft and deepen my artistic understanding—not through fame or money, but through this spiritual nourishment that every true artist needs.

 4.⁠ ⁠You’ve won honors like the GQ Super Woman Award—how has that kind of recognition influenced your career?

Awards are never the goal, but they are quiet affirmations.

As an Asian woman working on international stages, visibility and recognition matter. These honors tell other girls with similar dreams: it is possible.

For me, it’s a reminder not only to keep going, but also to help open doors for others.

 5.⁠ ⁠As someone fluent in four languages, how has multilingualism influenced your performance across countries and cultures?

Language is more than a communication tool—it’s an identity.

When I perform in German, English, Russian, or even Georgian, I notice subtle changes in my body, voice, and energy. Each language has its own rhythm and emotional tone.

Being multilingual helps me fully enter a role—not just “learning lines,” but living in the world of the character.

 6.⁠ ⁠With upcoming premieres in Salzburg and Paris, what do these milestones mean to you personally and artistically?

I’ve had the honor of performing in all three major European festivals: Avignon in 2019, Vienna in 2024, and now Salzburg in 2025.

It’s my way of proving to myself that I’ve stayed true to the path of art—that I haven’t been distracted by money or fame.

Each time, I’ve worked with Kirill. I feel very lucky. I truly hope we’ll continue working together for many years.

 7.⁠ ⁠How did your experience on shows like The Voice of Russia and The Voice of Germany shape your musical journey?

These shows taught me resilience and pressure management. You quickly learn that talent alone isn’t enough—you need patience, strategy, and a strong heart.

They also introduced me to wider audiences, and gave me the confidence to pursue music seriously, alongside acting.

Being an actor actually helps my work as a singer. I don’t just sing lyrics—I perform the emotions within them.

 8.⁠ ⁠You’ve collaborated with many luxury brands—how do you balance fashion influence and artistic integrity?

To me, fashion is another form of storytelling.

When I collaborate with brands, I carefully choose those whose values align with mine: craftsmanship, cultural richness, and innovation. I’m not interested in just “looking good”—I want to express something meaningful. That’s why I treat fashion as an extension of my artistry, not something separate.

Also, I’m completely obsessed with styling and makeup! I’ve never hired a stylist or makeup artist—every red carpet and award appearance, I style myself.

Honestly, if I hadn’t become a performer, I probably would’ve worked in the fashion industry.

 9.⁠ ⁠What does being nominated as Woman of the Year mean to you, and how does it align with your future goals?

It’s an honor, but also a reminder—to remain authentic and to represent Asian women on international stages with depth and dimension.

My goal isn’t just to win awards, but to create works that truly merge cultures. I want Chinese stories to exist naturally within Western cinema—and vice versa.

10.⁠ ⁠Could you share a bit about your upcoming plans?

In the past few years, I’ve starred in three European independent art films, which may be released later this year or early next.

I’m also incredibly excited about Après, a film directed by Kirill Serebrennikov. It’s the first time I’ve worked with him on a film, and the role is a real challenge.

I genuinely hope to find a Hollywood agency or manager who appreciates what I do and would like to work with me—not just to perform in Europe, but also to learn how Hollywood filmmaking operates from the inside.

At the same time, I’m actively working in the Chinese market. My goal is to contribute to both Eastern and Western film and theatre—and to help build a cultural bridge between them.