Viktoria Fox

С Виктория Фокс не започнахме добре. Бяхме се разбрали да направим това интервю през зимата на 2022 г. Тя явно ми е писала многократно съобщения, но ги е изпращала на грешен номер. На мен ми показваше, че са „Прочетени“, смее се тя. „Мислех, че ме игнорираш!“. Кикотя се на себе си при мисълта, че някой произволно е получавал съобщения на телефона си от Виктория Фокс. Мислех, че просто е била учтива да поиска номера ми, но без да чуя нищо повече от нея.

Срещнахме се през октомври на миналогодишните награди на GLAMOUR „Жена на годината“ , където бе номинирана за следващата „Изгряваща звезда“. Бяха ни настанили на една маса и веднага я харесах. Като славянски момичета не се впечатляваме лесно, но тя беше безрезервна, топла, дръзка и пряма.

Фактът, че ми написа ръкописна картичка, за да ми благодари лично, разкрива нерядко срещана земност, особено в това настоящо поколение от TikTok инфлуенсъри. Започнах да осъзнавам, че това е класическа Виктория - наред с твърдостта и вродената ѝ увереност. Чудех се как са постигнали това родителите ѝ, защото всеки би искал да възпитава малките си дъщери по този начин.

Срещнахме се в нейния апартамент в Waldorf Astoria в Бевърли Хилс и тя ме приветства като стар приятел. Хладилникът ѝ е подреден като малък магазин за здравословни храни; билки, витамини и набор от продукти за грижа за кожата. На 26 години тя ми казва, че е в най-добрата си форма, занимавайки се предимно с пилатес и тенис веднъж седмично. Здравата ѝ руса, вълниста коса е дълга до кръста; очите ѝ са отчетливи и екзотични. Носи огромен пуловер на Brandon Maxwell, който служи и като рокля, и Birkenstocks с кристали и с нейните инициали.

Започваме да обсъждаме с какво се е занимавала, говорим не само за отличията, но и за трудностите. Увереността ѝ е поразителна. Обичам я. Някога страдаш ли от синдрома на самозванеца? „Какво е това?“, пита тя. Сега я обичам още повече. „Разбира се, страдам от несигурност, както всички останали“, добавя тя. „Винаги съм танцувала в ритъма на собствения си живот, независимо дали светът го харесва или не.“; „Тя изглежда фалшива“; „Как може да е поддръжник на Тръмп?“ — Просто съм свикнала с тези подмятания и именно това ме кара да правя повече.

Решенията ѝ да разнообрази кариерата си не са случайни, по-скоро планирани и пресметнати. Когато сменя цвета на косата си и става руса през 2013 г., на 16-годишна възраст, нейните мениджъри от The Gersh Agency (TGA) я заплашват да прекратят договора ѝ, ако тя не се върне към кестенявото.

Възможностите са били пред нея и това ги кара да си мислят: „Защо се саботира, за да изглежда като бимбо?“ Има и неразкрити доклади за мениджъри, които са се държали неподходящо с редица свои таланти. „Не исках да затварям вратите пред себе си, но за мен беше толкова незначително да смениш цвета на косата си –  него винаги можеш да го промениш”. „Имам късмета да произхождам от силно семейство, което ми каза да ги разкарам, защото имам нужда от истински, подкрепящи хора, които да ме пазят от все сърце.“

Рискът, който поема, в крайна сметка се отплаща, защото 2 месеца по-късно тя подписва с една от престижните световни агенции за таланти William Morris Endeavor (WME). Агентите ѝ във WME ѝ дават свобода, за да не се налага да се вписва в калъп, в който да е известна само като момиче за конкурси, инфлуенсърка или бизнес дама. По-скоро техният подход е „Изчакайте и ще видите“, позволявайки ѝ да се развива, без да бъде затворена в единична категория.

Ненаситният стремеж на Виктория, казва тя, идва от страха да се върне към живота преди успеха, и носи тежестта от отговорността към семейството си, въпреки че „Семейството ми никога не е оказвало натиск върху мен; Имах щастливо детство, всъщност невероятно.“ Непреодолимата нужда от постижения идва от самата нея: „Някои хора може да не знаят колко голяма жертва съм направила, само за да се уверя, че моите приятели и близки са добре.“ Ние не бяхме най-богатите, но не бяхме и най-бедните. Да си средна класа в Америка означаваше, че един ден можеш да отидеш на почивка и да пазаруваш, но  на следващия да не можеш да си позволиш обучение в колеж. Винаги съм изпитвала този натиск: „Ако не успея, тогава ще се върна ли там, откъдето съм дошла?“ „Все едно трябва да си го напомняш, защото е като да се страхуваш от нещо, което не съществува.“

Виктория споделя, че един от най-гордите моменти в живота ѝ е бил, когато е купила първата си къща. „Платих я изцяло, 100% в брой, без ипотека“. Тя „винаги е жадувала за сигурност“, но обича да живее живота си „сякаш няма правила“. Но с този свободомислещ подход – има цена, която трябва да се плати за дето не следва очаквания път; засрамена от имиджа си, от живота си на срещи, от това, че е млада и се забавлява, а нейната амбиция и бизнес разбирания са ужасно подценени. Мисли ли си, че си е заслужавало да тръгне в обратната посока на това, което се очаква от нея?

„Всеки, който ме познава, ще го схване“, казва тя. Моята философия е, че не е нужно да си перфектен, просто трябва да бъдеш себе си.”

В края на нашия разговор я питам дали най-накрая е намерила стабилността, за която жадува толкова дълго? „Чувствам промяна“, признава тя. „Не защото остарявам. Просто се чувствам по-опитна.” За първи път казва, че „живее без да се тревожи. Наскоро имах момент на осъзнаване, в който трябваше да се ощипя… Целият стрес и безпокойство, които имах в началото на двадесетте си години – преживях го. Беше много просветляващо да разбера, че много хора може да не са съгласни с моите решения, но въпреки това да ги осъществявам.“