Unapologetically Alessio: a Pride month statement of power, pleasure & liberation

Talent: Alessio Filippelli @ale_ssiofilippelli
Photography: Fay Valentine @timewallbyfay
Production Supervisor: Stoyan Apostolov @stoqn_stoqnski
Styling: Raquel “Rocky” Deriane @therockyd
Wearing: Mugler (Black) and Maria Pia Ruggero + Stefania Cerciello @IED Roma (White)
Glam: Elisa Rampi @elisarampi
Models: Andrea Michelangelo Melchiorre @il_melchiorrificio, Diego Ianniello @diegoianniello85, Eugenio Emmanuel De Stefano @emmanueldestefanoreal, Alex D’Alascio @alex_d.alascio, Alberto Bucco @alberto_bucco
Studio: Wallnut Studio Roma @wallnut_studio
Special thanks: Valeria Nardoni, Roberta Sconci @IED Roma
 

В поразителна серия черно-бели портрети, които надхвърлят модата и изпълнението, Алесио Филипели се очертава не просто като фигура на красотата, а като глас, огледало и движение. Заснета в сурово, кинематографично визуално есе за Месеца на гордостта, тази ексклузивна фотосесия разкрива разказ за свобода, чувственост и безкомпромисно самообладание, вибриращи с енергията както на бунта, така и на грацията.

В центъра на всеки кадър Алесио командва пространството – не само физически, но и емоционално и символично. Заобиколен от мъжки фигури, които се редуват между мекота и сила, интимност и напрежение, изображенията се превръщат в манифест: странността не бива да се разрежда. Тя е сила. Тя е присъствие. Тя е гордост.

Обвит в материи, които се носят между структура и мекота, Алесио въплъщава двойствеността, толкова често отричана на странните хора – сила и уязвимост, мъжественост и женственост, нежност и еротика. Това не е мода заради самата мода. Това е визуална съпротива.

„Тази фотосесия е за възстановяване на пространството – не само за мен, но и за всеки млад куиър човек, на когото някога е било казано да се свие“, казва Алесио пред Glamour. „Сексуалността не е нещо, за което да се извинявам. Желанието не е грях. Това е празник на телата, нарушените граници и любовта във всичките ѝ форми.“

И наистина е така. Образите се осмеляват да се изправят срещу обществените дискомфорти: мъжката интимност, куиър привързаността и погледът, насочен навътре, а не навън. Всеки поглед, всяко докосване, всеки шепот, уловен в кадър, се превръща в политически акт – напомняне, че да бъдеш видян означава да оцелееш. Да бъдеш желан означава да изискваш видимост.

Този проект бележи първия от тричастна визуална история, която ще се разгърне между този и следващия месец – по-голяма артистична дъга от Алесио, изследваща куиър идентичността като божествена, предизвикателна и дълбоко човешка. Чрез тази начална глава ни се предлага не само вкус на естетическа красота, но и план за куиър освобождение.

В свят, все още контролиран от бинарни очаквания и хетеронормативен страх, Алесио Филипели стои изцяло в светлината – фар за онези, които все още търсят смелостта да бъдат всичко, което са. Това не е просто фотосесия. Това е любовно писмо към свободата.

-----

In a striking series of black-and-white portraits that transcend fashion and performance, Alessio Filippelli emerges not just as a figure of beauty—but as a voice, a mirror, and a movement. Captured in a raw, cinematic visual essay for Pride Month, this exclusive shoot unveils a narrative of freedom, sensuality, and unapologetic self-possession, vibrating with the energy of both rebellion and grace.

At the center of every frame, Alessio commands the space—not just physically, but emotionally and symbolically. Surrounded by male figures who alternate between softness and strength, intimacy and tension, the images become a manifesto: queerness is not to be diluted. It is power. It is presence. It is pride.

Draped in fabrics that flow between structure and softness, Alessio embodies the dualities so often denied to queer people—strength and vulnerability, masculine and feminine, tenderness and eroticism. This is not fashion for fashion’s sake. This is visual resistance.

“This shoot is about reclaiming space—not just for me, but for every young queer person who has ever been told to shrink themselves,” Alessio tells Glamour. “Sexuality is not something to apologize for. Desire is not a sin. This is a celebration of bodies, boundaries broken, and love in all its forms.”

And indeed, it is. The imagery dares to confront societal discomforts: male intimacy, queer affection, and the gaze turned inward rather than pandering outward. Every glance, every touch, every whisper caught in frame becomes a political act—a reminder that to be seen is to survive. To be desired is to demand visibility.

This project marks the first in a three-part visual story set to unfold between this and next month—a larger artistic arc by Alessio exploring queerness as divine, defiant, and deeply human. Through this opening chapter, we are offered not only a taste of aesthetic beauty but a blueprint for queer liberation.

In a world still policed by binary expectations and heteronormative fear, Alessio Filippelli stands fully in the light—a beacon for those still searching for the courage to be all of who they are. This isn’t just a photoshoot. It’s a love letter to freedom.