Смела и невероятна: Манал в свят без връзка

Сър Андрю Лойд Уебър - един от най-известните композитори в театрите на Бродуей и Уест Енд я нарича младата Шърли Беси. У нас публиката я познава като “българската Уитни Хюстън”, заради ролята на Рейчъл Марон, която изиграва в мюзикъла “Бодигард” на Варненската опера заедно с Орлин Горанов. Съдбата я отвежда в България, където британката с либийски корени Манал Ел-Фейтури допълва автобиографията си с над 20 филма с хитови продукции като “Hellboy” (с Дейвид Харбър и Мила Йовович”), Анна от Code Red (с Юлиан Костов), играе както в екшън Никълъс Кейдж (211), така и в романтични комедии (Бурса от “Красиво бедствие”). Тя е Лида от сериала “Plebs” и журналистката Катлийн от “Съни Бийч”, но и Вещицата от британската хитова постановка “Красавицата и Звяра”.

Манал Ел-Фейтури е британска актриса, певица и продуцент, която споделя с охота, че се чувства българка. Установява се постоянно в София, като често лети до Лондон за ангажиментите си. Избира да прави това, което я кара да се чувства жива - да се бори за “уязвимото място” на новото поколение - “прекъснатият” от прекалено много интерактивни връзки свят.

Смела до безумие, невероятна в изборите си и красива до безобразие, екзотичната Манал Ел-Фейтури избира България за своя щаб, където въстава срещу бедствията на душата и сърцето, в защита на онези, които страдат.

Страданието на технологичното ни общество се превръща в тема, по-наболяла от несгодите на Ахил, потопен още от дете в реката Стикс, за да стане неуязвим. Въпреки това всеки от нас има своята “ахилесова пета”, а според Манал общото ни слабо място е именно безвъзвратното, неминуемо изгубване на живия контакт.

Освен актриса, певица и продуцент, Манал Ел-Фейтури е и специалист-терапевт на деца със специални образователни потребности. Научена да побеждава там, където другите не успяват, да чува там, където другите са слепи, да вижда смисъл там, където другите не откриват, Манал открива своята мисия, както в посланията на професията си, така и в смисъла на публичността си.

“Трудно ти е да останеш позитивен и да запазиш онзи по детски бляскав поглед, изпълнен с надежда в кино индустрията, в която оцелявам в последните 20 години. Особено ако си възприеман и виждан като просто “красивото, пищно момиче”. Но създаването на собствени проекти ме накара да осъзная колко много жадувам за истинско, свързващо изкуство. Моята мисия е да нося радост, истина и малко блясък, където и да отида. Като актриса искам да разказвам истории, които резонират и карат хората да се чувстват забелязани. Като човек се стремя да бъда автентична и присъстваща, разпространявайки позитивизъм и любов. Стремя се да бъда ходещ слънчев лъч на надеждата в неразказаната история на ням човек”, казва Манал Ел-Фейтури.

Преди няколко години този неин стремеж я отвежда в София. Тук тя се влюбва в хората, природата, духа и… бездомните животни, чиято защита се превръща в една от каузите ѝ.

“Най-тревожната тенденция сред обществото са фалшивите прояви на хората, които яхват трендове, за да се покажат с маски. Виждате хора да публикуват снимки и постове за бездомни животни или да споделят публикации за война, но те никога не са приемали бездомни в дома си, нито са били част от група активисти по темата… Сякаш се нуждаем от цял PR екип, само за да подредим живота си изрядно за социалните медии. А отвъд тях сме в един “disconnected world” - в свят без връзка помежду си. Всичко в онлайн измисления свят опира до външния вид, а не до истинските действия. Това наистина е обезпокоително. То е нашата ахилесова пета. Толкова сме заети да се опитваме да изглеждаме добре онлайн, че забравяме да бъдем добри в реалния живот”, казва Манал.

За нея Ахилесовата пета на Съвремието определено са безспирните известия на мобилните ни телефони, смартчасовниците ни, лаптопите ни… Постоянните нотификации, на които разчитаме да повдигнат самочувствието ни, да ни донесат любов, да ни дадат валидация.

“Често изпадаме в ситуацията да се опитваме да водим задълбочен разговор, а в същото време някой непрекъснато да ни бута по рамото, казвайки: „Хей! Погледни ме, виж колко съм щастлив!“ Разполагаме с всички тези инструменти за свързване, но въпреки това сме по-откъснати от всякога. Все едно да разполагате с най-голямата библиотека в света, но да сте забравили да четете!

Актьорите цял живот работят върху едно от уменията си - да наблюдават. Да пресъздават образи с похвата на видяното и преживяното. Затова и Манал отчетливо успява да разграничи най-смущаващата тенденция в поведението на “откъснатия човек”. “Затова и смятам, че съвременното изкуство трябва да се насочи именно към разбиването на ограниченията и табутата. Виждаме темите за идентичността, социалната справедливост и психичното здраве да заемат централно място все по-често в различни кампании. Сякаш всеки използва изкуството си, за да извика: „Това съм аз и това е, което защитавам!“ Това е сурово, истинско и понякога малко шокиращо – точно както ми харесва!”

Парадоксално е, че сега, макар по-свързани технологично, можейки да контролираме кого да срещнем, видим, чуем…

Защо тогава се оказваме по-несвързани от всякога?

“Този парадокс е подобен на случилото се с изобретяването на печатарската преса. Преди това хората споделят информация чрез пряко взаимодействие, насърчавайки силни връзки в общността. След печатарската преса хората имат достъп до повече информация, но прекарват по-малко време в лично общуване, което води до изолация.

Сякаш целият свят е на една ръка разстояние, но сме забравили как да се хванем за ръце! Навремето говорихме през оградата или пиехме чая си със съсед. Сега всичко е емотикони и харесвания. Коментари. Включени сме, но сме изключени, свързани, но всъщност не се свързваме. Това е иронията на нашата епоха – повече „приятели“, но по-малко приятелство…”

За артистите, ситуацията на “откъснатите хора” всъщност е вдъхновяваща. Няма начин!

“Ако не друго, това цифрово прекъсване прави истинското човешко взаимодействие по-ценно. Артисти, които процъфтяват от реципрочност, просто трябва да работят малко повече, за да намерят своето племе. Когато го направят, връзката е електрическа. Емпатите не са обречени! Те са тайните супергерои на този несвързан свят!

Въпреки това стигмата на “откъснатия свят” се проявява в личните отношения и дамгосва обществото ни някак…

“Сякаш всеки е развил “FOMO” (бел. ред. - болестта на новото време, наречена “страх от пропускане”) в реалния живот. Толкова сме заети да подготвяме нашите “аватари” във виртуалния свят, че забравяме да поддържаме истински взаимоотношения. Това засяга обществото чрез създаване на куп връзки на повърхностно ниво, без дълбочина. Понякога чувствам, че докато търся и жадувам за това, ме възприемат като странно или ненормално същество. Най-вече, когато усетя нуждата да комуникирам на живо по-силна от желанието за просто чат”.

Ако можехме да повторим лова на вещици в неговия противоположен вариант, би трябвало да се борим най-вече срещу енергийните вампири, смята още Манал.

“Това са точно онези хора, които изсмукват живота от нас. Те определено са заплаха. Но мисля, че истинската опасност е самите ние да станем като тях. Трябва да внимаваме на кого даваме енергията си, как я разпиляваме. Всичко е въпрос на баланс, бейби! Равновесие, което аз самата все още се опитвам да установя!”

Сред опасностите на новото време определено е феноменът Човекът, който стана по-опасен от Природата.

“О, абсолютно! Майката Природа може да бъде дива, но тя не таи злоба. Хората, от друга страна, могат да бъдат непредсказуеми и понякога откровено неприятни. Но тук идват състраданието и емпатията. Трябва да бъдем противоотровата на враждебността с голяма доза доброта в нас.”

В този опасен свят Манал открива своя Ноев ковчег в работата. В момента работи по няколко проекта - музикални и артистични.

“Продуцирам два нови мюзикъла и събирам екипите. Един от тях е за овластените жени. В него ще видите много познати от екрана лица. Работя и върху оригинална сценична концепция за България, която засега пазя в тайна. Освен това разработвам сериал и минисериал. И разбира се, "Бодигардът" продължава да върви с Орлин Горанов, надграждайки успеха на миналогодишната постановка на Варненската опера. Що се отнася до света, за който мечтая, това е свят, в който творчеството процъфтява и хората са искрено свързани и се подкрепят един друг. Свят, в който изкуството ни сближава и ни помага да се разбираме по-добре”.

Британката вярва, че за да спасим Ахилесовата пета на обществото ни, трябва да възприемем и възхваляваме качества като възпитание, състрадание и интуиция. Тези черти, често разглеждани като прояви на слабост, са всъщност извора на истинската сила и са крайно необходими в днешния свят.

Водени от любов и автентичност, можем да излекуваме разединението и да насърчим живите, откровени взаимоотношения. Става въпрос за създаване на пространства, където хората се чувстват наистина свързани и забелязани. Където нашата споделена човечност да е на преден план. В един свят, който често се чувства фрагментиран, тези качества могат да ни сплотят и да свържат скъсаните струни на това “откъснато общество”.

В такъв случай всичко се свежда до нашите избори и действия, казва Манал Ел-Фейтури.

“Имаме силата да правим положителни промени в живота и общностите си. Независимо дали е малък акт на доброта или отстояване на това, което е правилно, всяко действие е от значение. Спасението и промяната започват с нас, стъпка по стъпка.

Между Ангела и Дявола в нас има диалог, епичен вътрешен дебат. Ангелът и Дяволът в нас непрекъснато преговарят и именно техните срещи ни правят хората, които сме. Ключът е да слушаме и двете страни, но да дадем възможност на Ангела да поеме инициативата. Да вярваме докрай в него, колкото и Дявола да ни изкушава да покажем сила с цената на всичко! И все пак … Малко пакост от време на време прави живота интересен!

Да бъдеш и Ангела, и Дявола в себе си, обаче, далеч не е най-лошата роля в живота, казва още Манал.

“Най-лошата роля в живота е да се опитваш да бъдеш някой, който не си. Това е изтощително и неустойчиво. В актьорството е същото – поемането на роли, които не резонират с теб. О, това може да бъде съкрушително. Автентичността е всичко, както на сцената, така и извън нея”.

А изкуството, казва Манал, то е черновата на живота. Изкуството отразява живота и може да вдъхновява да живеем по-креативно и автентично. Показва ни различни гледни точки и ни помага да разберем себе си и другите по-добре. Изкуството може да бъде мощен водач, който ни показва какво е възможно. То ни насърчава да мечтаем на едро. И то предпазва Ахилесовата ни пета от ударите на Новото време и неговите изкушения.