Melly Myers: Да бъдеш смела, да останеш скромна и да продължаваш напред

От първите ѝ стъпки в Planet Cook до борбата с видеокастинги и дигиталния натиск, актрисата и писателка Melly Myers разказва откровено за предизвикателствата и радостите на професията. В интервю за Glamour Blugaria тя споделя какво е научила от ранните си роли, как се справя с отказите, защо вярва в силата на смирението и как превръща лична история в книга, която цели да даде глас на жените, изправени пред домашно насилие.

1. Първите ти изяви на екран са в Murphy's Law, Crimewatch и Planet Cook. Като се обърнеш назад, какво ти дадоха тези ранни роли?

Първото ми участие на екран беше много вълнуващо, защото Murphy's Law тогава беше доста популярно. Нямах представа до кого стоя (Майкъл Фасбендър и Джеймс Несбит), но майка ми знаеше! В крайна сметка обаче спомените ми се връщат към Planet Cook – имах невероятно забавление в това предаване. Бях там няколко епизода и в BBC се грижеха чудесно за нас. Имах късмет като дете, защото често ме канеха на кастинги, а майка ми абсолютно обожаваше да е мой придружител! Като се връщам назад, осъзнавам, че изобщо не съм разбирала колко съм щастлива, че работя толкова много тогава. Светът на актьорството за мен беше просто площадка за игри и не знаех колко трудна е всъщност индустрията, докато не пораснах. Но онова, което научих от тези първи участия, е, че зад камера на снимачната площадка всичко е изключително бързо. Въпреки че се правят по няколко дубъла, всички искат да продължат възможно най-бързо, затова трябва да си фокусиран, адаптивен и готов да дадеш най-доброто.

2. Обучавала си се в Barnet College, Националния младежки театър и Mountview Academy. Как всяко от тези места повлия на занаята и дисциплината ти като актриса?

Ако трябва да съм напълно честна, мисля, че съм научила повече от ежедневния си опит, отколкото от самото обучение. Казвам това, защото много хора се фиксират върху отказа да не бъдат приети в театрално училище, но това не е краят на света. Разбира се, чудесно е място, откъдето да започнеш, и можеш да научиш много, но не можеш да си купиш житейски опит. Вярвам, че един добър артист е човек, който е преживял цяла гама от емоции и е минал по различни пътища в живота, за да внесе повече дълбочина и автентичност в образа. Това прави изпълнението по-истинско – затова съм почитател на техниката на Чъбак, книга, която чета в момента. Разбира се, човек никога не спира да учи и затова често посещавам уъркшопи, за да остана във форма. Но в крайна сметка не бих казала, че обучението ми е било решаващо – по-скоро това, в какъв човек се превръщам, определя решенията ми като изпълнител.

3. Говорила си за драстичните промени в индустрията от началото на кариерата ти – тогава е имало само снимачни дни без видеокастинги. Какво най-много ти липсва от „стария“ начин и какво оценяваш в „новия“?

Що се отнася до стария начин, индустрията днес изисква много по-големи лични инвестиции, което е трудно за мнозина. Преди таксите бяха минимални. Но с навлизането на дигиталната ера се появиха множество платформи със своите абонаменти и куп услуги, които обещават да ти помогнат да постигнеш „мечтата“. Това е доста натоварващо и смятам, че индустрията трябва да подкрепя повече хората с ниски доходи или тези, израснали в бедност. Средната годишна инвестиция за един актьор днес е около £1000 (абонаменти, снимки, класове и т.н.) – доста пари, за да поддържаш мечтата си жива в един все по-конкурентен пазар. Липсва ми и личната връзка, която се създава, когато влезеш в стаята – това позволява да изграждаш отношения с кастинг директора и да реагираш на неговите насоки. При видеокастингите имаш своя шанс, но не можеш да преработиш материала, защото няма обратна връзка. А и е трудно да играеш, ако читателят отсреща е ужасен, ха-ха! От друга страна, харесвам факта, че дигиталната ера дава възможност да достигнеш до повече хора чрез социалните мрежи и да намираш нови възможности онлайн. Кастингите вече не са концентрирани само на едно място, което прави индустрията по-достъпна. Освен това с видеокастингите имаш възможност да повториш дубъла, докато не си доволен – нещо, което в стаята не можеш да направиш. Така че и в двата начина има плюсове и минуси.

4. Много актьори днес се затрудняват с прехода към видеокастингите и дигитално общуване. Какъв съвет би дала на тези, които се чувстват претоварени от натиска да създават постоянно съдържание?

За съжаление, това е индустрията, в която живеем – постоянна надпревара, която не е за хора със слаби сърца. Просто трябва да си смел и да се покажеш, защото в този бизнес винаги ще има откази. Какво най-лошо може да стане? Да не ти отговорят? Или да получиш кастинг и да не бъдеш избран? Но все пак си стигнал до кастинг, а може би твоето обаждане ще бъде полезно в бъдеще, когато се появи правилната роля. Адаптацията към видеокастинга е трудна, ако няма кой да чете отсреща, но можеш да се запишеш сам и да използваш този запис. Ако имаш бюджет, има приложения с читатели, или пък можеш да се обадиш на приятел актьор. Освен това сега можеш да създаваш свое съдържание в TikTok – много хора биват откривани именно така.

5. Спомена важността да не разчиташ само на агента си. Какви са най-ефективните начини, по които си изграждала връзки с кастинг директори и професионалисти?

Кастинг уъркшопите помагат много, както и фестивалите на филми. Както се казва – „твоят нетуърк е твоето богатство“. Една компания, с която работя често, е британската V Showcards, която предлага страхотни възможности за независими проекти. Само трябва да направите регистрация чрез линка ми тук ще ви изпратят код за отстъпка. Дарън, един от основателите, беше невероятна подкрепа за актьорския ми път – свърза ме с толкова много режисьори. Таксата за членство е напълно достъпна!

6. Била си откровена, че отказът е ежедневие в този бизнес. Как запазваш мотивацията си, когато вратите се затварят, и какво те държи да продължаваш?

Много е трудно, а малко хора казват истината. Но факт е, че много актьори се борят всеки ден. Има върхове и спадове и никога не знаеш кога ще дойде следващият връх. Преди бях толкова обсебена от това, че спрях да живея – а никога не трябва да правиш това. Нужно е да присъстваш и да се радваш на момента, защото ако се изгубиш в индустрията, тя ще те изтощи напълно. Поставяй си цели извън актьорството и не забравяй просто да се радваш на живота такъв, какъвто е.

7. Казвала си: „Не бъди дива, бъди скромна и добра.“ Имало ли е ментори или колеги, които са въплъщавали този съвет за теб?

Бих казала, че Дарън от V Showcards е такъв пример! Имах късмета да работя с прекрасни хора, макар че, разбира се, не винаги е така. Но вярвам, че ако се държиш по определен начин, тази енергия говори сама за себе си – никой няма да иска да работи с теб или да те препоръча. Аз съм голям привърженик на енергията – вярвам, че каквото посееш, това ще пожънеш. Доброто и скромността не струват нищо, но могат да ти донесат много, докато обратното може да те отблъсне от възможности.

8. В момента пишеш книга, Disaster in Paradise (Бедствие в Рая), която разглежда темата за домашното насилие. Какво те вдъхнови да разкажеш тази история и как личният ти опит влияе на проекта?

Disaster in Paradise е книга, която от години исках да напиша. Всеки път, когато разказвах историята, хората казваха: „Това звучи като книга или филм!“ Историята проследява момиче на име Дениз, която започва връзка с емоционално нестабилен мъж, разкриващ тъмната си страна още на първата им почивка. Започнах да пиша, когато бях съкратена – един ден просто отворих лаптопа и започнах. Това ме изправяше на крака сутрин и ми даваше смисъл. Беше много катарзисно преживяване. Макар книгата да е трилър-романс, тя има сериозен подтекст – да повиши осведомеността за домашното насилие. Това е тема, за която не се говори достатъчно, защото много жени се страхуват да споделят. Целта ми е да дам сила на жените да се изправят и да не стават жертви. Тъй като историята е базирана на истински събития, се надявам читатели с подобен опит да се свържат с нея и да последват пътя на Дениз.

9. Писането на книга е съвсем различно от актьорството. Откри ли прилики между разказването на истории на страница и на екран?

Писането е много по-трудно от актьорството, защото трябва да вдъхнеш живот на думите и да изградиш свят, в който читателят да влезе. Като актьор, дори и срещу зелен екран, все пак имаш визуална среда. Тогава трябва само да развълнуваш зрителя – да го накараш да се смее, плаче или страхува. При книгата ти трябва сам да създадеш сцената, за да предадеш емоция единствено чрез текста. Трябва да опишеш толкова живо, че читателят да се почувства като герой или като свидетел на събитията. Това е предизвикателство, но очаквам с нетърпение първите реакции, когато книгата излезе. А и плановете не спират дотук – искам да я превърна във филм и може би пиеса. Небето е границата!

10. Като гледаш напред, какви роли или проекти най-много би искала да преследваш в следващия етап от кариерата си?

Най-голямата ми мечта е да получа роля в сериал – там винаги има толкова драма и катастрофални обрати. Винаги ме привличат ролите на злодеи, макар че за съжаление хората рядко ме виждат така! Ако трябва да избера три мечтани роли за цял живот – това биха били Реджина от Mean Girls, Злодеида в Снежанка и Отровната Айви в Батман. Всички са различни, но имат общо – злодеи са, а на екрана е много по-забавно да бъдеш лоша!

11. Мечтано сътрудничество – режисьор, актьор или писател, с когото би искала да работиш?

Филип Барантини във Великобритания – работил е по невероятни филми, а актьорската игра винаги е впечатляваща. Като актьор бих избрала Микеле Мороне, а като актриса – Сара Мишел Гелър, защото я обожавах като Бъфи, убийцата на вампири! А като писател и режисьор – Тайлър Пери. Работата му е толкова тъмна и невероятна, винаги те грабва от първия момент.

1. Your first on-screen experiences were in Murphy's Law, Crimewatch, and Planet Cook. Looking back, what did those early roles teach you about the industry?

My first onscreen experience was very exciting as Murphys Law was pretty big at the time. I had no idea who I was stood with me (Michael Fassbender and James Nesbitt) but my mum did! Ultimately though my memories take me back to Planet Cook I had so much fun on that show. I was on there for quite a few episodes and we were looked after so well at the BBC. I was lucky growing up as I was fortunate to be seen a lot for castings, and my mum absolutely loved being my chaperone! I look back to that time and I truly didn't realise how lucky I was to be working so much back then. The world of acting was just a playground to me, and I didn't know how hard the industry actually is until I grew up. What I did learn from those experiences though as an Actor is everything on set behind camera is very fast paced. Whilst there are multiple takes, everyone is keen to move on as quickly as possible, so you need to be focused, adaptable, and ready to smash it. 

2. You trained at Barnet College, the National Youth Theatre, and Mountview Academy. How did each of those experiences influence your craft and discipline as an actress?

If I am completely honest I feel as though I have learnt more in my day to day experiences that have influenced me in this craft. I say that as so many people get hung up on the rejection of not getting into Drama School, but it really isn't the be all and end all. Of course its a great place to start and there's so much to learn, but you cant buy life experiences. I believe a great performer is someone who has experienced a range of emotions, and has walked through many different paths of life to bring more richness and rawness to a character. It makes a performance seem more real, and this is why I am a fan of the Chubbock technique which is a book I have been reading recently. You never stop learning of course, and that's why I often go to workshops to keep me on my toes. But ultimately, I wouldn't say that my training has influenced me at all, it is who I evolve as a person that influences my decisions as a performer.

3. You've spoken about the dramatic changes in the industry since you started out—no self-tapes back then, just a single headshot and Spotlight. What do you miss most about the "old" way, and what do you most appreciate about the "new" way?

In regards to the old way, as the industry has evolved, it has become a heavier price for self investment which is very hard for most people now to stay on top of. Years ago, fees were very minimal. But as we move in a digital era, there are multiple platforms with subscription costs, a flurry of services offering a magnitude of different things to help you achieve the "dream". Its very overwhelming and I feel the industry needs to recognise and support those more with lower incomes or who come from poverty. The average investment for an actor per year is £1,000 (subscription fees, headshots, classes etc) that's a lot to keep your dream alive in what has become an even fiercer market in the current climates. I also miss the personal connection you get with someone when you walk into the room, it enables you to build more of a relationship with the casting director and respond to their direction. On self tape, you get your chance but cannot rework the material as you get no notes. It is also hard performing the work with a terrible reader haha! In regards to the new way of things, what I do appreciate (which is rather contradictory) is that we do have the digital power to reach out to people over social media, to find opportunities online. Castings are not all found in just one place, they can be found in multiple places offering different levels of work. This makes the industry in some ways more accessible, especially as Casting Directors can gage more of who you are on social media. Coming back to self tapes, the flip side is that you can watch back and go for that take as many times as you want before you send it off. In the room you cant do that, so there's pro's and cons to both sides.

4. Many actors today struggle with the shift to self-taping and digital networking. What advice would you give to performers who feel overwhelmed by the pressure of constantly producing content?

It is unfortunately the industry we live in. Its a constant hustle and its not for the faint hearted. You just have to be bold and out yourself out there, because either way in this business there will always be rejection. What's the worst that can happen, you don't get a reply? Or you get a casting and you don't get chosen? You still got a casting as a result, and you reaching out might serve you at a later stage if the right role comes along for you. Adjusting to self taping is often hard if you don't have a person to read with, but you can always record yourself saying the other persons lines. And if you have the budget there are apps you can use that have readers on them, or call someone you know who is also an Actor. You can also create your own work on Tiktok now which seems to be anouther way that many people get discovered.

5. You mentioned the importance of hustling and not leaving everything to your agent. What are some of the most effective ways you've built relationships with casting directors and industry professionals?

Going to casting workshops can greatly help as well as going to film festivals. As they say, your network is your net worth quite literally! One company I work alot with is a UK company called V Showcards who are a casting platform offering some fantastic opportunities to work on various independent projects. You just need to register through my link here and they will send you a discount code. Darren one of the founders has been incredible in supporting my acting journey, as he has connected me to so many film makers. The fee to join is very affordable! 

6. You've been very open about rejection being a daily reality in this business. How do you personally stay motivated when doors close, and what keeps you going?

It is very hard, and many people wont tell it how it is. But the truth is, many Actors are struggling on a daily basis. It peaks highs and lows, and you don't know when the next high is coming. I used to be so consumed by it that I stopped living, and you should never do that. You need to be present and enjoy the moment more, as getting caught up in this industry will only wear you down for the worst. Set goals outside of Acting, and just remember to enjoy life for what it is.

7. You've said, "Don't be a diva, be humble and kind." Have there been mentors or colleagues in your career who embodied that advice for you?

I would say Darren from V Show Cards initially! I have been lucky to work with some lovely people, but of course that is not always the case. I think if you carry yourself a certain way, this persona speaks for itself and no one will want to work with you. No one will also want to recommend you to anyone. I am a big believer in energy, and so I believe what you sew is what you reap. Being kind and humble costs nothing and can only bring you more of that, whereas the opposite can deflect that away from you.

8. You're currently writing a book called Disaster in Paradise, which explores the topic of domestic violence. What inspired you to tell this story, and how does your personal journey or perspective influence the project?

Disaster In Paradise is a book I have been meaning to write for years. It is a story I would tell people and they would say "Oh my god, this sounds like a book/film!" The story follows a girl called Denise who starts a relationship with an emotionally challenged man who reveals his darker side on their first holiday. I began writing this when I was made redundant from my job, one day I opened my laptop and I just wrote. Its what got me out of bed in the mornings and gave me a sense of purpose. I found it very cathartic. Whilst it is a thriller romance, it does have a serious undertone to raise more awareness of how impactful domestic violence is. It is a topic that needs to be talked about more that is often kicked under the rug, as many women are afraid to speak out. My aim with this book, is to empower women to stand up and not fall victim to this anymore. Because the book is based on true events, I am hoping that readers who have experienced this in their own life can connect and follow Denises journey.

9. Writing a book is very different from acting. Have you found any surprising similarities between storytelling on the page and storytelling on screen?

So writing is a lot harder than acting, as you have to really lift the words of the paper to create a world for your readers to step into. Unless you are acting against a green screen as an actor, you already have the other visuals there. Now you just need to move the viewer - (make them laugh, cry, scared etc) Writing a book, you have to set the entire scene, to move your readers emotionally through  text alone. You need to be able to create something so vividly in a readers mind, they feel like they are the character. Or they have witnessed the events alongside your character. That can be tricky, however I am looking forward to seeing the initial response to my book when it is released. It doesn't stop there though, I have plans to develop it into a film and maybe even a play right. Sky is the limit!

10. Looking ahead, are there particular types of roles or projects you're most excited to pursue in the next stage of your career?

My ultimate goal is to land a role in a soap as they are always so dramatically fun and disastrous. I am always drawn to the roles of a villain which annoyingly people never seem to see me for! If I could pick at least 3 lifetime roles it would be Regina from Mean Girls, Maleficent in Snow White, and Poison Ivy in Batman. They all seem so different but they are all villains and its way more fun being mean on screen! 

11. Dream collaboration—director, actor, or writer you'd love to work with?

Phillip Barantini in the UK he has worked on some amazing films and the acting has always been incredible. Actor would be Michaele Morone as a male and for female Sarah Michelle Geller as I loved her as Buffy The Vampire Slayer! Writer and Director would be Tyler Perry his material is so dark but so amazing, always grips you from the get go.