Жена на годината 2024: Marissa Licata
Тя е като ураган в света на музиката – прелита през стилове, преплита ритми и създава магия, която може да те разтърси до основи. Кралицата на жанровете, Мариса Ликата спечели сърцата ни в категория „Ново музикално влияние“!
.jpg)
.jpg)
Мариса Ликата, една от най-обещаващите музикални сили на сцената, е отличена за Жена на годината 2024 в категория „Ново музикално влияние.“ От класическите корени до експерименталните джипси, латино и рок влияния – Ликата не просто свири на цигулка, тя разказва истории с нея, разрушавайки всякакви стилови граници. За нея музиката е средство за комуникация, а не просто изпълнение. Вижте какво споделя за своя път от сцените на световни награди до светлините на Бродуей и новите си артистични проекти.
Твоят музикален път започва с класическо обучение, но ти си обхванала толкова разнообразни стилове. Как влияе класическото ти минало върху способността ти да се адаптираш към жанрове като джипси фюжън, латино музика и дори рок, когато работиш с артисти като Иън Андерсън и Алиша Кийс?
Смятам, че основите на класическата техника и обучение, които започнах да изграждам на 3 години, ми позволиха да се потопя във всички останали стилове. Предизвикателството при другите видове музика, особено тези разнообразни стилове, които ме привличат, е в стилистичността и креативността. Когато техническата трудност е премахната, мога да се фокусирам върху истинския смисъл, върху същността на фразирането, личния стил и способността да изразявам музиката – да предам какво искам да кажа чрез нея.
Работила си с толкова много и различни артисти – от Jethro Tull до Алиша Кийс и H.E.R. Как се адаптираш към различните музикални стилове на всеки артист?
Подходът ми към вплитането на цигулката в различните стилове на артистите, с които работя, е подобен на това как един актьор създава визия за своя персонаж в определена история. Прослушвам всяко изпълнение на дадения артист (особено на живо) и се старая да разбера неговите музикални корени и защо прави музиката си по този начин. Това е основата, с която започвам при всяка нова репетиция или проект.
Разучавам какво е направил артистът или групата досега и се старая да внеса своя стил. Подготвям различни варианти, които да са убедителни и уникални, и не се страхувам да задавам директни въпроси или да изразя своето мнение, когато е уместно. Целта е да разбера характера, стила и идеята на музиката, а когато ме поканят за даден проект, се надявам, че именно това, което предлагам, е причината да бъда избрана.
Първото ти голямо турне е с Иън Андерсън от Jethro Tull. Как това преживяване оформи кариерата ти като класически цигулар?
Турнето с Иън Андерсън на оркестралния концерт на Jethro Tull беше перфектният първи голям опит на сцена. Беше първото ми некласическо турне, а аз бях готова да поема водещата роля в оркестъра, редом с една от легендите на рока. Още от прослушването (на живо, пред членовете на Jethro Tull) изпитвах абсолютна увереност в техниката си и в годините, прекарани в слушане на разнообразни музикални стилове – от латино до джаз, класическа и клезмер музика.
Това турне оформи кариерата ми по много начини. Най-значимото беше, че ми показа, че съм предназначена за сцената, за лидерство и за създаване. Научих много от Иън Андерсън – неговата креативност и отдаденост към изпълнението. През следващите шест години той ме покани да бъда солистка на още четири турнета, като ме подкрепяше и ми предоставяше възможности да се „практикувам“ на огромни сцени и амфитеатри.
Тези уроци нося със себе си и до днес, като се старая да се държа професионално, което ми донесе нови успехи, големи турнета с различни артисти и проекти, и мои собствени творчески инициативи.
Твоят дебют като хедлайнер в Scullers Jazz Club беше разпродаден концерт. Какво беше това преживяване и как се различава от колаборациите ти с други музиканти?
Продажбата на билети за мои соло шоута е много различна от съвместните проекти, защото, за съжаление, музиката се превръща във второстепенна част. Знам, че звучи странно, но такава е реалността – трябва да отделяш много време за всичко извън творческата част: фотосесии, работа с публицисти, социални медии, прес съобщения, подготовка на албуми. Всичко това изисква пари и време, които отнемат от музиката.
Ръководенето на собствена група и хедлайн шоу може да бъде самотно – ти сам взимаш всички решения и нямаш на кого да разчиташ, ако нещо не се получи. Ти си този, който поема отговорността, дори когато някой от екипа не се справя. Въпреки всички предизвикателства, дебютът ми в Scullers беше огромен успех – групата беше невероятна тази вечер! И макар да имаше хиляди изхарчени долари и трудности, всички тези усилия ми донесоха голямо удовлетворение и гордост.Балансът между соло турнета, оркестрова работа и театрални изяви – как успяваш да съвместяваш тези различни изисквания?
Ключът е ежедневната практика на техниката. Ако поддържаш техниката си в добра форма, няма сцена или стил, който не можеш да овладееш, било то с Бостънския балет или на Бродуей.
През 2018 г. се присъединяваш към American Repertory Theater като концертмайстор за Jagged Little Pill. Как се различава изпълнението в театрална обстановка от турнетата и колаборациите, които си правила?
Винаги съм се наслаждавала на изпълненията в театрални постановки. За първото ми шоу в ART, „Jagged Little Pill“, бяхме на сцената и в костюми, което напомняше на рок шоу и турнетата, които съм правила. Изпълнявахме музика като част от историята и аз обичах да се потапям в театралния аспект и представянето.
Оттогава направих още три шоута в ART – „Гетсби“, „Моби-Дик“, „1776“, където музикантите са видими на сцената и допринасят към разказването на историята. За мен това е изключително вълнуващо – да съм част от самото разказване чрез музика и движение.
Изпълнявала си на големи сцени като „Good Morning America“, „Latin Grammys“ и „BET Awards“. Подготвяш ли се по различен начин за телевизионни изпълнения в сравнение с концертни изяви?
Подготовката ми за всяко живо изпълнение всъщност е състояние на ума. Техническата част на свиренето на цигулка не се променя, но изпълнението има приоритет. За тези големи наградни шоута хората искат да видят енергия и театралност. Аз знам, че трябва да се откроя, да привлека вниманието, затова давам всичко от себе си и правя всичко да е вълнуващо.
Това би било неподходящо за оркестрова постановка или за Бродуей, където музикантите обикновено не са на сцена, а под нея. В оркестровия контекст целта е да се слееш в едно с всички, а емоцията и енергията идват от композицията, а не от физическото представяне.
Споменаваш, че музиката ти черпи вдъхновение от традициите на Източна Европа, Латинска Америка и Близкия изток. Какво те привлича в тези музикални стилове и как ги включваш в композициите си?
Привлича ме безкрайната ритмична енергия, вкоренена в тези музикални традиции. Включвам тези влияния в моите солови проекти, като изследвам различните ритми, смесвам ги, реорганизирам ги или комбинирам мелодии – всичко това е в стил проба-грешка. Когато чуя нещо, което ми звучи убедително, тогава разширявам и развивам тази идея.
Първо се водя от чувството! Няма нищо научно или математическо в подхода ми, макар да съм сигурна, че всяка музика има своя формула. Музыката и ритъмът те намират и те удрят в лицето, когато е правилно!
2019 година беше важна за теб с участия в „Jimmy Kimmel“ и колаборации в латинския жанр. Какво беше най-забележителното за теб през тази година и как тя е повлияла на музикалната ти посока?
2019 година беше значима и успешна, но също така много разочароваща. Несправедливостта и политическите аспекти на музикалния свят се проявиха. Особено на Бродуей, където нещата не винаги се случват по заслуги – наемали са се играчи, които не са били най-добрите, а вместо това са били избрани поради пол, раса или външен вид.
Това разочарование остави отпечатък върху посоката ми, тъй като ми показа как трябва да се справям с подобни препятствия. То ме мотивира да се опитам да направя нещо позитивно от тази ситуация и да преодолея всяко предизвикателство, което срещна в бъдеще. Това ме насочи да разширя дейността си в други форми на изкуство, включително моделиране, защото осъзнах, че мога да използвам творчеството си по много начини. Аз съм артист – не само цигуларка, а творец, който обединява всички форми на изкуство, за да разказва смислени и вдъхновяващи истории.
Как канализираш страстта и енергията по време на концертите си и какво искаш публиката да отнесе от твоите изпълнения?
Живите концерти са моят шанс да изразя всичко, което искам да кажа – всичко, което често трябва да сдържам. Това е моят момент да бъда чута по най-смисления начин, и позволява на цялата емоция и напрежение, които нося в себе си, да излязат чрез инструмента ми. Надявам се публиката да се почувства вдъхновена и да освободят своите емоции, да се свържат с този момент. Искам всеки да изпита освобождението и енергията, които идват от такава изява, и да мечтаят смело в тези мигове.
Какво мислиш, че е ключът за оставане релевантна и развитие в съвременната музикална индустрия, имайки предвид многото колаборации, които си направила и жанровете, които си изследвала?
В последно време започвам да осъзнавам, че ключът за моите собствени творчески проекти е да се осмеля да бъда различна, да намирам колаборатори, които също не се страхуват да изследват нови, нестандартни идеи в съвременния контекст. Да бъдеш неудовлетворен и да чувстваш, че нещо не е достатъчно, е нещо обичайно за мен, и именно това ме мотивира да остана вдъхновена. Традиционното изкуство, което е издържало теста на времето, го е направило по важна причина. Не е нужно всичко да се променя, за да бъде релевантно и завладяващо за съвременната публика – то трябва просто да бъде преработено или освежено, като същевременно се запази основата, изградена на традиция.
Кои проекти те вълнуват най-много през идната година и как виждаш бъдещото развитие на музиката си?
С голямо вълнение очаквам проекта „Thunderscore“ – едно ново преживяване, което съчетава соло цигулка, танц, мода, филм и театър, с оригинални музикални аранжименти. Това е изцяло ново начинание, като основен визионер и ръководител е Иън Уеръл. Началото предстои в началото на 2025 г. – бъдете готови за нещо смело и незабравимо!
Marissa Licata, one of the most promising musical forces on the scene, has been honored as Woman of the Year 2024 in the category of “New Musical Influence.” From classical roots to experimental gypsy, Latin and rock influences – Licata doesn’t just play the violin, she tells stories with it, breaking down all stylistic boundaries. For her, music is a means of communication, not just a performance. See what she shares about her journey from the world award stages to the lights of Broadway and her new artistic projects.
Your journey in music began with classical training, yet you've embraced such a diverse range of styles. How has your classical background influenced your ability to adapt to genres like Gypsy fusion, Latin music, and even rock with artists like Ian Anderson and Alicia Keys?
I believe that the fundamentals of classical technique and training that I began with at 3 years old, facilitated and have allowed me to delve into to all other styles. The challenge in other types of music, especially the diverse ones I’ve been interested in, is stylistic and creative. To be able to eliminate the technical difficulty, allows me to be able to focus on the true intent, the real meaningful aspects of phrasing, personal style, and speaking the music, sharing what you mean to say.
You’ve performed with such a wide array of artists—from Jethro Tull to Alicia Keys to H.E.R. How do you approach blending your violin with the different musical styles of each artist?
My approach to blending violin into the musical styles of each artist I work with, is similar to how an actor would take on a new role, and have to create their own vision for that character within that particular storyline. Obviously, listening to any and all performances (especially live ones), is a must. I approach it as my responsibility to understand where the artist comes from musically, and why, as best I can. That’s the baseline preparation I do when I walk into any rehearsal or new project.
I try to explore the what the artist or band has done in the past, and bring my own style to it. I come in prepared with different options, all which I feel are convincing and unique, and I am very open and unafraid to ask direct questions—-also, give my direct feedback when appropriate. Understanding the character, style, and intent of the music, is the goal. I would hope that when I am sought out and brought onto a project, it’s in part because I was picked to bring what I offer specifically.
Your first major tour was with Ian Anderson of Jethro Tull. What was that experience like for you as a classically trained violinist, and how did it shape your career moving forward?
Performing with Ian Anderson on his orchestral Jethro Tull tour was the perfect first experience on a major tour. It’s hard to explain why I felt so confident and ready right from the start. It was my first non-classical tour, and I was ready to take on the lead role for the orchestra, alongside one of the most noted and accomplished rockstars of all time. I remember having supreme confidence in my technique, walking into the audition (live, in front of the members of Jethro Tull), and knowing that my years, my whole life, of listening to all styles of music, from Latin, to Jazz, to Classical and Klezmer—-that gave me the complete package and everything I needed to be able to draw on in a new style.
This tour shaped my career in several ways. Most significantly, it proved that I was meant for more than just one sliver of music. It showed me that I was meant for the stage, and meant to be a leader and creator. I took away huge lessons from Ian Anderson’s creativity and devotion to performing, and how to become a performer and businesswoman, not just a violinist. Ian took the time to help and shape me as a performer, and invited me to feature as soloist on 4 more tours over the following 6 years. He always had a paternal instinct toward me, and gave me a chance to “practice” on tours with him and his band, on huge amphitheater stages!
Those lessons, I have carried with me ever since, and holding myself in that professional way, has lead me to continued success, and major tours with artists and companies, and my own creative projects.
Your debut as a headliner at Scullers Jazz Club was a sold-out show. Can you tell us about that experience and how stepping into the spotlight as a solo artist differs from collaborating with other musicians?
Selling out my own solo shows differs from collaborative projects most significantly in that, unfortunately, the music becomes secondary. I know that sounds backwards, and it is, but this has been my experience. The business side of booking, selling out, and delivering a great show, takes so many hours away from practicing, rehearsing, writing, all of the creative aspects. Instead, the priority becomes, promotional photoshoots, publicists, social media, press releases, writing bios, dealing with CD releases and promo—-ALL, which by the way, costs money that comes out of my bank, and/or time away from the music.
It is very lonely leading your own band and headlining a sold out solo show, in my experience. YOU work for yourself, and make all the decisions, and have no one to fall back on. YOU do get all the praise when your band is a success, but you’re the one sifting through (and paying regardless of delivery) utterly incompetent, negative publicists and promoters, sometimes even band members. This is not everyone’s experience I’m sure. I may even be in the minority, but this has been my experience with headlining.
My sold out Scullers debut as a headliner was a huge success, and the band was kickin’ that night! It was not without thousands of dollars spent (a lot wasted, if I’m being totally honest), promotional obstacles, incompetent people, and the reality that it all fell on me.
I know that’s not the glamorous answer that might be expected. This is the lonely truth of my experience, for which I am extremely grateful and extremely proud.
You’ve balanced solo tours with orchestral work and theater performances, including with the Boston Ballet and on Broadway. How do you manage the different demands of these various performance environments?
I have managed a full performance schedule and its demands, by continuing to practice the fundamentals of technique every day. If you maintain your technique under the fingers and practice diligently, in a focused way every day, there will be nothing that you can’t play, whether it be with the Boston Ballet or a Broadway show.
In 2018, you joined the American Repertory Theater as concertmistress for Jagged Little Pill. How did performing in a theatrical setting compare to your previous tours and collaborations?
I have always had great fun playing in musical theater settings. At ART for ‘Jagged Little Pill’, my first show there, it happened to be very similar to the rock shows and tours I had done. In that particular show, the band was on stage and in costume, so I really enjoyed the band performance aspect.
I have done 3 more shows at ART to date; Gatsby, Moby-Dick, 1776, where the band is prominently featured as part of the story. It brings a whole new dimension to the storytelling when the band is on stage and in costume, and I personally love getting into the theatrics and showmanship aspect. The mindset is not dissimilar to the featured tours I’ve done. It’s storytelling through music and movement.
You've had the opportunity to perform on major platforms like 'Good Morning America,' 'The Latin Grammys,' and 'The BET Awards.' Do you prepare differently for live televised performances compared to live concert settings?
My preparation for anything live is actually a mindset. The technical preparation of playing the violin does not change, but the performance aspect is priority. For these big awards show performances, people want to see action and feel the energy and theatrics. I know that I’m meant to stand out and be featured and get attention, so I give that energy and make it exciting.
It would be inappropriate in an orchestra setting or even Broadway pit, where the musicians are under the stage, to show off and stick out in a soloistic manner. The idea in orchestral storytelling is to blend as one sound, with the emotion and energy coming from the composition’s energy and passion, not the physical aspect of performance.
You’ve mentioned that your music draws on world influences from Eastern Europe, Latin America, and the Middle East. What attracts you to these musical traditions, and how do you incorporate them into your compositions?
I am attracted to these diverse World music styles because of the relentless rhythmic energy they are rooted in. I incorporate them into my solo projects, by drawing on and exploring the diversity of these rhythms, mixing them, re-ordering, maybe blending melodies—very much in a trial and error type of way. I know when I hear something convincing to my ears, and when I hear it, I expand and develop from there.
I go by feel first and foremost! There is nothing scientific or mathematical in my approach. It’s not an equation for me (although I’m sure there is a formula for all music).
The music and rhythm will find you and smack you right in the face when it’s right!
2019 was a particularly significant year for you, with appearances on 'Jimmy Kimmel' and collaborations in the Latin genre. What stands out to you most about that year, and how has it impacted your musical direction?
It’s interesting. 2019 was a significant and successful year, but it was also hugely disappointing. The unfairness and political aspect of what the music field can be, showed itself. Broadway is a particularly unfair scene in this regard, and I was at the losing end in 2019.
Inadequate players are being hired all over Broadway, because of gender, race, skin color— nothing having to do when merit. These players are taking the opportunities from great players who are much more deserving. It was this experience in 2019 that stands out most.
It had, and continues to have, a huge impact on my direction because of my determination to make this into a positive, and overcome future obstacles like this. It absolutely shaped how I creatively organize to maneuver around these poisonous people who think they control the system. They do not control me, and although I have to mingle and work well with them on the surface, and smile politely, they hold zero significance in my life and what I am capable of.
In fact, part of what has prompted me to expand into other forms of art and pursue modeling, stems from experiences that have shown me, I can take control of the talents and creativity I possess across all forms. It has shown me that I’m an artist. I challenge myself, now, as an artist, not just a violinist- bringing together all of the arts to tell a meaningful, moving, and positive story.
Your performances are known for their passion and intensity. How do you channel that energy during live performances, and what do you hope the audience takes away from your shows?
Live shows are my chance to say everything I mean to say, to say everything I often have to hold back. It’s my time to be heard in the most meaningful way to me, and I let the frustration, the joy, triumphs, the disappointments, the sweat and hours of practice, speak through my instrument. My hope is that the audience is moved to join me in letting out and releasing anything that is significant to them. Almost like a reassurance and agreement, a validation of sorts. They see the performer on stage expressing passion and uninhibited emotion and intensity, and I’d love for them all to experience the liberation of that, and dream big in those moments.
As someone who’s crossed genres and collaborated with such a wide range of artists, what do you think is the key to staying relevant and evolving in today’s music industry?
More and more, I’ve been noticing that the key in my own creative projects, is daring to be outrageous, and finding likeminded collaborators willing to explore, professionally of course, the idea of going too far, in a modern artistic context. Being uncomfortable and unsatisfied is a common place for me, that I use as motivation to remain excited about the possibilities. Traditional music and art that withstands the test of time, does it for a good reason. Not every aspect of everything has to be changed in order to be relevant and captivating to today’s audiences—rather, recomposed or refreshed, with key elements based in tradition.
Last Holiday season, I joined the Emmy winning show and touring dance company of the Hip Hop Nutcracker, created, directed, and choreographed by Jennifer Weber. Her vision, along with her team, highlights the story of the Nutcracker, featuring movement and different forms of Hip Hop dance, DJ, and violin.
The versatility of the violin allowed me to really become a transitional character in the cast, and get into the meaning of why I’m playing in the context of this version of the Nutcracker story.
The idea of gathering artists across different forms, is the vision that I believe will continue to be the key in music and in successful art and entertainment.
What projects or collaborations are you most excited about in the coming year, and how do you see your music continuing to evolve?
Thunderscore! I am extremely excited to be involved in creating for, and featuring in this brand new project. Ultimately, the visionary, director, and leader, Ian Wehrle, has big plans for a live show spectacle, featuring solo violin, dance, fashion, film and theater with original music arrangements. Be on the look out for the beginning of this creation. We will be releasing the first phase of Thunderscore in early 2025!
.jpg)
