Айви Доминик
Модел: Ivy Dominique @modelivydominique
Фотография: Allison V Brown (AVBrown Photography) @avbrown_photography
Грим: Dakota X Fairfax @DXF_the_MUA
Коса: Claribel Navarrete @Beautybymsbelle
Ретуш: Tata Plechkova @retouch_tata
Вежди: Bree at Brows by Bree @browsbybree1
Маникюр: Tiffany HN
Познаваме те като успешен модел и актриса, но може ли да споделиш повече за една по-малко публична страна от живота ти: ти постоянно работиш като защитник на хората в неравностойно положение и филантроп?
Много съм благодарна за успеха, който постигнах като актриса и модел, а огромната полза е, че ми даде по-голяма платформа за привличане на вниманието към различни важни проблеми и каузи. Аз съм застъпник на множество фондации, борещи се с домашното и сексуалното насилие, невидимите заболявания, психично здраве, подпомагащи ветераните от войната и т.н.
В допълнение към финансовата си подкрепа за тези каузи и организации, аз също предоставям безплатни консултации, наставничество и терапевтични коучинг услуги за нуждаещите се.
Имам магистърска и докторска степен по психология (кандидат доктор на медицинските науки съм) и съм сертифициран терапевт по справяне с травми и когнитивно поведение. Нуждата от моите услуги стана толкова голяма преди повече от година и половина, че спрях да се занимавам с платено консултиране и започнах да работя изключително про боно, за да помагам на нуждаещите се.
Кои на най-близките до сърцето ти каузи и защо е толкова важно да помагаме?
Въпреки че има много важни каузи, най-близките до сърцето ми са тези, с които съм се сблъсквала през живота си или са ме засегнали по някакъв начин. А те са: домашно и сексуално насилие, психично здраве, невидими болести, ветерани от войната и спасяване на животни.
Като оцеляла, както от домашно, така и от сексуално насилие, за мен е изключително важно да премахнем стигмата около тези неща и да накараме хората да осъзнаят, че всички предубеждения и стереотипи, които биха могли да имат, са неправилни и че това може да се случи абсолютно на ВСЕКИ. Тези неща често се случват в тайна и зависят от същата тази тайна и мълчание, за да съществуват. Затова е важно да говорите за това и да знаете, че срамът от случилото се не принадлежи на вас, а на човека, който ви е причинил тази болка. Понастоящем няма правна дефиниция за това какво всъщност е съгласието, така че нарушителите използват тази вратичка, за да избегнат наказанието за своите престъпления. Аз и организациите, с които работя, се опитваме да затворим този законодателен пропуск и да имаме ясно дефинирано понятие “съгласие” във всеки щат.
Съществува голям недостиг на достъп до качествени услуги за психично здраве. Като млада жена, бях бедна и не можах да получа помощта, от която се нуждаех, не само да преодолея травмите си, но и да се науча да се адаптирам и да се справям с начина, по който те фундаментално ме промениха и ми повлияха. Има и стигма, свързана с нуждата от помощ за психичното здраве. Всеки се е чувствал тревожен или депресиран в даден момент в различна степен, някои хора просто са засегнати по-значително и трайно и не трябва да бъдат съдени, стигматизирани или притесненията им да са отхвърлени и минимизирани. В един момент от живота си осъзнах, че имам възможността да променя нещата, така че се активизирах.
Невидимата болест може да окаже дълбоко влияние върху качеството ви на живот. И аз като много други имам невидими болести. Страдам от фибромиалгия, хронична умора и серонегативен артрит. Колкото и да спя, аз съм уморена и изпитвам болка всеки ден от живота си, което затруднява изпълнението дори на прости задачи. А понякога се налага да лежа в леглото през по-голямата част от деня и дори да повръщам от болка.
Хората често смятат, че страдащите от невидими болести са мързеливи, търсят съжаление или симулират. Истината е, че това се отразява на всеки по различен начин и ние симулираме, че сме добре, а не че сме болни. Често скърбим за нещата, които вече не можем да правим, или за живота, който вече не можем да имаме. За мен беше важно хората да знаят, че това е реално нещо, което дълбоко засяга тези, които го страдат от него. Опитвам се да насоча вниманието към каузата, като говоря за нея, и като медицински специалист също полагам усилия да образовам лекарите и медицинските сестри как да бъдат състрадателни и че трябва активно да слушат и да вярват на своите пациенти.
Израснах със здравословно уважение и възхищение към нашите смели мъже и жени, полагащи военна служба. Баща ми, който беше в армията (от него съм наследила своята благотворителна и филантропска жилка), участваше в много военни благотворителни събития и често ме вземаше със себе си.
Като медицинска сестра съм била на смяна в домовете на много ветерани и слушах техните истории и как са били засегнати от войната, това остана с мен. Видях как се отнасят към тях и колко ветерани не могат да се приспособят към цивилния живот. Когато живеех във Филаделфия, често разнасях храна, дрехи и вода на бездомните и слушах техните проблеми и тревоги - много от тях са ветерани. Бях свидетел как службата като морски пехотинец разби живота на по-малката ми сестра; тя се върна от Ирак като черупка на това, което беше и терапевтите не успяха да ѝ помогнат, често дори я влошаваха. След смъртта ѝ много хора протегнаха ръка, казвайки колко много им е помогнала и как е спасила животи със саможертвата си, затова реших, че ще помогна на колкото се може повече ветерани в нейна чест.
Искаш ли да споделиш част от своята собствена история за оцеляване?
Първо искам да подчертая нещо много важно: психическото насилие, което често придружава физическото, може да сломи дори най-силния, независим човек.
Като дете бях физически и сексуално малтретирана без достъп до качествени консултантски услуги, което ми нанесе трайни травми, повлия на самочувствието ми и разруши усещането за здравословни граници, правейки още по-лесно за хората, с които имах връзка, както и за мъжа, който едва не ме уби да манипулират, контролират и пречупят ума и духа ми.
Когато срещнах човека, когото ще наречем Б., работех на 3 места и живеех в малък апартамент, който изплащах, спестявайки всяка една стотинка. Б. беше очарователен, забавен, сладък и мил, идваше в офиса ми, за да вземе ежедневните формуляри и да ме поздрави. Никога не съм предполагал, че той ще се интересува от мен, тъй като беше добре облечен, богат и по-възрастен, а аз имах много ниско самочувствие. Една сутрин той ми каза, че имам най-тъжните очи, които някога е виждал на красиво момиче. В този момент се почувствах, че той всъщност ме разбира с цялата ми болка, не е заблуден от щастливата фасада, която проектирах към света. Той ме покани на среща и аз приех, ходехме на много срещи през следващите няколко месеца, той искаше да знае всичко за мен защо ме боли, какво ме прави щастлива и т.н. и с течение на времето аз неохотно му позволих да стигне до вътрешното ми аз, без да знам, че събира тази информация, за да я използва срещу мен. В един момент той ми каза, че трябва да дойда да работя за него и ще ми плаща повече, отколкото изкарвам с трите си работи, така че напуснах. Убеди ме да продам колата си и апартамента си. Обеща да ми вземе по-хубава кола и ми каза, че мога да дойда да живея с него в красивите му домове. Искаше да се оженим и ми предложи с пръстен, така че го направих. Нещата бяха страхотни за известно време... а след това вече не бяха. Той започна да ми изневерява със стриптизьорки и проститутки, да ме удря, когато се карахме. Не знаех, че едно от момичета, с които изневеряваше, го пристрасти към наркотиците. Той се превърна в жесток, безсърдечен мъж, което изглеждаше като нещо неочаквано. Накара ме да повярвам, че аз съм виновна, че някога добрият и любящ човек е станал такъв за мен, защото го заслужавах. Исках отново да бъде онзи, който ме обичаше и беше мил и грижовен към мен, но насилието се влоши. Бях изолирана от семейството и приятелите си и всеки път, когато оказах някаква съпротива, той заплашваше, че ще ме изхвърли на улицата и ще ми отнеме колата. Контролираше всичко - какво нося, къде отивам и с кого говоря, както и моите финанси, тъй като в един момент избра да не ми плаща многократно за цялата работа, която вършех за неговия бизнес. Побоищата зачестиха, както и емоционалното насилие, той ме принуждаваше да вземам наркотици, изнасилваше ме и стигнах до момента, в който вече едва се съпротивлявах и искрено исках да умра.
Събрах смелостта да избягам, а той се закани, че ще намери начин да ме накара да се върна при него. Кризисният ми момент беше, когато пристигнах в дома му една сутрин, за да взема ведомости за заплатите на другите служители и той изглеждаше като буден от дни. Преди да успея да си тръгна, той ме хвана и ме притисна към земята за гърлото, душеше ме и ме удряше в лицето многократно, докато изгубя съзнание. Когато най-накрая дойдох на себе си, бях объркана, уплашена и изпитвах болка. Можех да го чуя да се паникьосва по телефона. Обясняваше на някого, че съм го накарала да ме удари и как случайно ме е убил и трябвало да се отърве от тялото ми, но никой нямало да ме търси, така че да не се притеснява. Лежах там, преструвайки се на мъртва, опитвайки се да не плача. Изчаках, докато той излезе от стаята и по някакъв начин станах, скочих през прозореца на втория етаж и се скрих в един храст. Припаднах от болка и когато се събудих, беше тъмно. Успях да се добера до телефон и се обадих на приятел, с когото не бях говорила почти година, който дойде и ме взе.
Излекувах се бавно, смених номера си, намерих си нова работа и останах при моя приятел. Въпреки че бях положила много усилия да остана скрита от Б., една вечер, докато си тръгвах от работа, двама приятели на Б. ме чакаха. Опитах да избягам, но те насочиха пистолет към мен и казаха, че не искат да те убиват, но ще го направят, че той просто иска да говори с мен.
Така че се озовах отново с Б. и той пак беше някогашният любящ мъж за около месец, кълнеше се, че е спрял наркотиците и другите жени. Един ден се събудих, но този път той изглеждаше различно, почти като чудовище (беше много надрусан с метамфетамини), нещо в очите му беше изключено и аз се опитах да си тръгна, преди да ме нарани, но не успях.
Този път той грабна метален прът и започна да ме напада отново и отново, казвайки, че ще ме убие. Отвърнах на удара с всичките си 50 килограма срещу неговите над 100. Докато се опитвах да изляза през входната врата, той ме захапа и заключи челюстта си в китката ми, което накара цялата ми ръка да изтръпне, но аз продължих да се боря. Някой трябва да се е обадил на полицията, защото след това, което ми се стори цяла вечност, те разбиха вратата и ме намериха окървавена и полугола с над 50 защитни рани по ръцете и предмишниците. Бяха изумени, че съм оцеляла. Останах с трайно увреждане на нервите в ръката си, както и на гласните струни, белези, счупена челюст, счупени ребра, множество фрактури на предмишницата, липсващи зъби и тежък посттравматичен стрес. Загубих къщата, работата и спестяванията си, както и натрупах над 100 000 долара медицински сметки.
Оцелях и преодолях толкова много, за да стигна до мястото, където съм днес, научих се да ценя живота си и себе си, излекувах се и имам много ясно обособени граници и нулева толерантност към злоупотреба под каквато и да е форма. Към днешна дата съм помогнала на стотици жени тихо зад кулисите да се измъкнат, да получат независимост и да се излекуват, за да живеят най-добрия си живот и не само да оцелеят, но и да процъфтяват.
Какво означава за теб женската сила овластяването на жените?
Овластяването на жените означава, че няма място за конкуренция, ревност, коментари зад гърба, клюки или дребнаво поведение една към друга. Водете с пример, насърчавайте, вдъхновявайте и се подкрепяйте взаимно, празнувайте заедно успеха и победите си и бъдете искрени в това щастие. Подкрепата на други жени без осъждане или очакване на нещо в замяна. Не говорете с пренебрежение за останалите и не разкривайте нещо, което ви е казано на доверие, когато имате разногласия или виждате възможност да го използвате като лост. Бъдете истински поддръжник и приятел на другите жени в живота си.
Кои са най-належащите предизвикателства, пред които сме изправени като жени през 21 век?
Живеем в доминирани от мъжете свят и култура, където непрекъснато трябва да се борим да бъдем видени или чути, да бъдем третирани с уважение и като нещо повече от сексуални обекти, за справедливо и равно заплащане. За работните места, за които сме също толкова квалифицирани, но са дадени на мъже, защото нямат деца, за които да се грижат или домакинска отговорност. За справедливост и права върху собствените ни тела.
С всички тези предизвикателства се сблъскваме, само защото ние сме жени. И като жени трябва да спрем да се състезаваме и да се опитваме да се настъпваме или саботираме една друга и вместо това да работим заедно, да се повдигаме взаимно и да стоим като единен фронт. Да покажем силата си в числеността. Това е единственият начин да преодолеем тези предизвикателства.
Кой е най-добрият съвет, който някога си получавала?
Бях благословена да срещна толкова много умни, просветени и невероятни хора през живота си, всички те са ми предали своя опит и мъдрост.
Няма как да избера само един страхотен съвет, така че всичко, което мога да кажа е, спрете и активно се вслушвайте в хората, които срещате, особено вашите връстници, никога не знаете какво можете да научите от тях.
Какви са вашите мечти и цели за бъдещето?
В допълнение към моето застъпничество, филантропия, работата ми като модел и актриса, аз също работя в областта на космическата медицина, технологиите и изследванията на човешкия фактор. Нашият изследователски екип е пионер в иновативно ново решение, за което не мога да кажа много, но то завинаги ще промени качеството и достъпността на грижите за психичното здраве, правейки ги достъпни всички, дори за хората в неравностойно положение и бедното население. Знаейки глобалното въздействие, което това ще има, е сбъдната мечта и цел, за която искам да продължа да работя.
Моите надежди и мечти за бъдещето са да живея дълъг, здравословен и щастлив живот и да прекарвам повече време с тези, които обичам. А ние като общество да възвърнем нашата човечност и да се научим да се ценим и уважаваме, да бъдем мили един към друг, за да може всички за работят заедно за по-голямото благо и подобряване на света.
