- Мода
- от 13 септември 2024
A mi manera
Красотата ще спаси света...
Някога не разбирах значението на тази фраза, защото от детството ни казваха, че външността не е най-важна, най-важно е съдържанието. Това, разбира се, е вярно, но е само част от истината. Както много други неща обаче, обикновено живеем в условията на полуистина.
Родена съм през 90-те години на миналия век, в СССР, който за пореден път преодоляваше големи трудности, и просто нямаше достатъчно пари за надграждане на външния вид, нямаше и време за това, задоволявахме се с минимално поддържане на „функционално състояние“, а това разкрасяване нямаше с какво да го направим. Конструираха се минимално красиви, но с минимална достатъчност къщи, шиеха се минимално красиви, но функционално издръжливи дрехи... Да, на всички ни липсваше любов и красота, както и сега.
И така, от най-ранна възраст, жадувайки за нея, аз тръгнах да търся тази велика красота. Тя се превърна в мой навигатор в живота.
Спомням си, че в скромното си детство имах „козметичен шкаф“, в който събирах всичко красиво, което можех да сложа там, и посещавах всички възможни кръжоци по изобразително изкуство, и, може би за съжаление, не ми оставаше време за детски игри.
И колкото и да не ми се искаше, по този труден път на търсене, красотата не се отвори веднага и още тогава започнах да осъзнавам, че не навън трябва да я търсим, тя започва вътре в нас и е нужно да я култивираме, за да я възпроизведем в нашия свят. И тъй като често живеем в огледалата на виртуалната реалност и сякаш сме откъснати от светлината, без да я виждаме, създаваме особена форма на героична лудост. И тогава ми се разкри, че сме призвани да създаваме велика красота и да прокарваме божественото през себе си и да растем, да израстваме до гигантски духовни величини, да не си въобразяваме, че сме венецът на природата, а да се превърнем в него!
Съвременният свят е сложен, противоречив и сякаш се състои от много реалности: всяка от тях има своя собствена истина, свое черно и свое бяло. За различните светове „черното и бялото“ често са противоположни и тези светове се борят за своето равноправие... И като се започне от най-простите микроорганизми, във всичко се наблюдава това очарователно противоборство: както извън нас, така и вътре в нас, това е борбата на две енергии - живот и смърт, съзидание и разрушение, светлина и мрак, красота и грозота. И тази борба е красива сама по себе си, защото само в нея се закаляваме и израстваме, само в нея осъзнаваме себе си и своя истински път!
И, о, да, най-накрая разбрах, че въпреки всяка борба, началото на всичко тук, на Земята, е хармонията и подредеността, тя е като един от аспектите на красотата, това е самата божествена искра, сила, ориентир, който човек получава по рождение за преодоляване на земния път, зад който се крие всичко възможно. И ние трябва да направим избор какво да култивираме в себе си и начинът, по който се разпореждаме с избора си, ще определи пътя ни. И всички живи същества разбират това и се стремят към тази светлина.
Аз съм избрала да направя каквото мога за този свят, показвайки своя начин. Реших да култивирам красотата и започнах да посвещавам всеки свой проект, всяко ново образование - всичко това в името на красотата. Но няма път без трудности, сблъсках се с факта, че някой е пуснал вопъл, който е узаконил и нарекъл всяко грозно и невзрачно нещо изкуство. Дисхармонията се е превърнала в мерило за вулгарни усилия и претенции за интелектуално изкуство. Те казват, че там има идея и тя трябва да се види. Дали обаче този хаос ни води към мечтанието на мечтите? В благоговение, например, пред гения на художника като инструмент, скромен инструмент, трябва да се каже, който е успял да скрие егото си, да го подчини на дълги и продължителни дни, месеци, години на търсене и шлифоване на уменията си, за да развие това, което зрителят после ще нарече виртуозност и дарба? Несъмнено в тази надареност има гениалност - гледайки творбите му, имаш чувството, че самият върховен Творец е завладял ръката му и чрез нея е написал важни послания към нас, хората.
Казват, че красотата зависи от културите и епохите, но аз не съм съгласна с това. Красотата е нещо много повече от модно нещо или хубаво лице, тя може да се появи във всичко, ако има основание, тя е като абсолют и това, което е истински красиво, винаги ще бъде красиво, защото е божествена енергия, която прониква в сърцето, изпълва душата, възпитава желанието да станеш по-добър и да вървиш към идеала. Красотата се проявява по много начини, но човекът и само човекът може да я материализира и според мен в този момент той е пратеник на Вселената, чрез него ни се показва пътят към Златния век.
И красотата наистина ще спаси света! Защото съзерцаването на красотата променя състоянието на духа, а в състояние на възхищение не можем да се гневим, мразим, унищожаваме. Нашето собствено аз става толкова малко и същевременно толкова почетно пред този сбор и сила от светлина, от която сме само част, и благодарно за този факт и безгранични перспективи. В края на краищата ние можем, винаги можем да стъпим на този път и да дарим на хората тези възвишени чувства и тези състояния на духа, точно като онзи скромен художник, който е само четка в ръцете Му.
В „Лебедово езеро“ победата на доброто над злото (белият лебед над черния лебед) води до любов и вечна вярност в съюз с вечната красота. И този балет в родината ми са свикнали да гледат в моменти на глобални катаклизми - повратни точки в живота на страната. Но аз бих казала, че всеки от нас, живеейки на Земята в собствената си роля, борейки се, съпреживява този балет вътре в себе си, взаимодействайки със своите черни и бели страни.
И аз видях силна проява на такъв „балет“ на края на нашия континент, на едно необикновено място в Испания, прегърнато от планини, с върхове - лица, в местността Алтеа. Сякаш със сълзи се стича река от тези планини и се влива в морето. Там, в тази прозрачна чистота на реката, на границата с морето, в продължение на 20 години един бял лебед живее сам в своето „Лебедово езеро“. Загубил крилото си и, попаднал в трудни условия на живот, той губи, но печели.
Този лебед е квинтесенцията на красотата на тази планета, който по стечение на обстоятелствата попада в чужди за него условия, той изживява своя лебедов живот достойно. В края на краищата, като символ, чужденец, вестител на чистотата и красотата, той пее своята лебедова песен на тази планета за всички хора. И знаете ли какво? Нищо не може да засенчи красотата! Тя ще издържи на всичко и пак ще се покаже в пълния си блясък! Не може да бъде другояче. Каквито и мечти да бушуват, каквито и виелици да вилнеят, бялото винаги се появява след черното.
A mi manera
Beauty will save the world...
I once misunderstood the meaning of this phrase, as I was taught as a child that external appearances are not the most important, and that the true value lies within. While this is indeed true, it is only half the truth. Just as there is more to life than meets the eye, the truth can also be deceiving.
(We live in a world of half-truths, where we are often told that one thing is more important than another, when in fact, all aspects of life are interconnected and of equal value. It is only by embracing the whole truth that we can truly understand the world around us and find our place in it.)
I was born in the 90s, when the majestic yet tumultuous Soviet Union was still alive and well. In a world where resources were scarce and hardships abounded, the luxury of external beauty was a distant dream for many. Yet, in the face of adversity, we learned to find solace in the simplicity and functionality of life. Homes were built with purpose and practicality in mind, rather than extravagant designs and grand facades. Clothing was crafted with utility and comfort, rather than fancy embellishments and superficial glamour… Yeah, our hearts and minds were filled with a deep longing for love and beauty. Not that different from today.
I recall that in my humble childhood, I had a "beauty box" where I would put all the pretty things I would find around the place. I attended every possible art class or gallery, regardless of my limited time and resources.
As I embarked on this labyrinthine journey of self-discovery, I gradually came to appreciate the fact that beauty is not a fleeting, external entity that can be grasped or possessed, but rather a profound and multifaceted aspect of our inner selves that must be cultivated and nurtured. Moreover, I began to recognize that we often become lost in a virtual reality of our own creation, disconnected from the rich tapestry of life that surrounds us, and unknowingly surrendering to a form of heroic madness that obscures our true potential. However, I then came to understand that our ultimate purpose is to create a beauty that is both great and transcendent, to channel the divine through our own lives, and to grow into towering spiritual giants, rather than simply claiming the crown of nature's glory!
The contemporary world is a complex tapestry of diverse realities, each with its own distinct truth, shadowed by the contrasting hues of light and darkness. In this intricate web of existence, the clash of opposing forces is an omnipresent reality, as different worlds engage in a captivating struggle for their own version of the world. This alluring struggle is woven into the very fabric of existence, from the microscopic realms of microorganisms to the innermost recesses of our own beings. It is a battle between two primal energies: life and death, creation and destruction, light and darkness, beauty and ugliness. And yet, it is this very struggle that imbues life with its profound significance and transforms us, as we navigate the challenges and triumphs of our journey!
And oh, dear me, I have come to realize that the fundamental essence of our existence here on Earth is rooted in harmony and order, a divine manifestation of beauty that serves as a beacon of guidance for our journey. This sacred spark, this innate orientation, is the birthright of every human being, and it empowers us to navigate the winding path of life with purpose and determination. And so, we must deliberately cultivate within ourselves the virtues of harmony and order, for it is our choices that ultimately shape our destiny. All living beings, in their wisdom, recognize and strive for this radiant light, and it is our responsibility to embrace and nurture it within ourselves.
I have resolved to do everything in my power to show my own unique style and cultivate beauty in every project I embark upon, every new education, and all for the sake of beauty. However, my path has not been without its challenges, as I have encountered those who have deliberately distorted and watered down the concept of art, declaring as "art" anything that is grotesque and lacking in refinement. Harmony has given way to shallow endeavors and pretentious claims to intellectual art. "There's an idea, and you have to see it," they say. But does this chaos lead us to the dreams of our fantasies? In reverence, for example, before the genius artist as an instrument, humble, I should say, an instrument that has managed to conceal its ego, subject it to the long and weary days, months, and years of seeking and polishing his craftsmanship, earning the reputation that the viewer will call virtuosity and giftedness?
Unquestionably, there lies a profound genius within this extraordinary gift – as one gazes upon his remarkable works, one cannot help but feel as if the very essence of the supreme Creator has taken hold of his hand, guiding his brushstrokes to pen vital messages for humanity.
It is often argued that beauty is a product of culture and era, yet I firmly disagree with this notion. Beauty is far more profound than a fleeting fad or a charming visage; it can manifest itself in the most unexpected ways, rising above the mundane to transcend time and space. When the soul is nourished by the rich soil of creativity, beauty becomes an absolute, a divine energy that permeates the very heart, igniting an insatiable desire to strive for excellence and attain the ideal. It is through the human spirit, alone, that beauty is given form and substance; and it is in these moments of transcendent artistry that the human being becomes a messenger of the Universe, guiding us toward a brighter future and illuminating the path to the Golden Age.
And beauty will indeed save the world! For in contemplating the beautiful, the very essence of the soul is transformed, and in a state of profound awe we are unable to harbor the baser emotions of anger, hatred, or destruction. Our own self becomes infinitesimally small and yet so reverent in the face of this towering monument of light, of which we are but a minuscule particle, and we are filled with gratitude for the inestimable privilege of being part of it and for the boundless horizons that stretch out before us. For we can, always can, embark upon this path and bestow upon others the sublime gift of elevated feelings and these elevated states of the soul, just as that humble artist who is but a mere instrument in the hands of the Almighty.
In Swan Lake, the triumph of good over evil (the white swan over the black) is brought about by love and eternal fidelity in a union with eternal beauty. And this ballet in Russia is accustomed to seeing at moments of global upheaval - turning points in the life of the country. But I would say that each of us, living our role on Earth, struggling, within ourselves is living out this ballet, interacting with our own black and white sides.
And a vivid manifestation of such a ballet I beheld on the edge of our continent, in the extraordinary landscape of Spain, where mountains of rugged visage embrace their peaks in a facsimile of faces, in the region of Altaye. A river tears forth like droplets from these mountains, flowing directly into the vast expanse of the sea. In the crystalline purity of this river's waters, on the periphery between land and sea, there resides, unaccompanied, the white swan's Swan Lake for the span of twenty years. Having relinquished its wings and become lost in life's intricate convolutions, it suffered the pangs of loss but ultimately conquered.
That swan, the apotheosis of beauty on our planet, brought by the vicissitudes of fate to dwell in an environment inhospitable to him, he endures, living out his life in exemplary dignity. As a symbol, a foreigner, an envoy of purity and beauty, he sings his swan's song to the multitudes on our world. And behold, his message endures unbroken! The beauty withstands every tribulation and discloses itself in full force! There can be no other truth. Regardless of tempests, hail, and whatever clouds darken the firmament, always and inexorably shall white illuminate after the turmoil has subsided.
Списанието
Популярно
- от 30 октомври 2024