Григор Димитров: Разговор за играта, скоростта и любовта, която остава

Звезда: Григор Димитров @grigordimitrov
Фотограф: @tejaswighagada
Колиета: @apmmonaco
Часовници:@bianchet_watches
Мотори: @sheriffmotorcycles

Какво е да летиш високо, но да останеш верен на корените си? Да държиш в ръцете си ракета, но и да усещаш пулса на живота отвъд корта? Григор Димитров знае. Той не просто играе тенис – той го изживява. Със замах, с финес, с онази неподправена харизма, която кара хората да затаят дъх. Защото отвъд спечелените титли, светлините на арените и еуфорията на победата, той е просто човек, който винаги търси следващия адреналин, следващото предизвикателство, следващото голямо „Защо не?“

Чрез своята фондация „Григор Димитров“ той връща част от успеха си там, където има най-голям смисъл – при децата, които мечтаят, но нямат шанса да преследват мечтите си. Той знае, че талантът е само началото, а истинската победа идва, когато подадеш ръка и промениш нечий живот.

В това интервю Григор говори без филтър за триумфите, съмненията, любовта и голямата си нужда от скорост. Защото животът, както и тенисът, е въпрос на ритъм – а той все още не е ударил последния си удар.

Григор, постигнал си толкова много, но ако трябва да се върнеш назад във времето и да дадеш един съвет на малкото момче, което тренираше в Хасково, какъв би бил той?

Бих казал на малкия Григор да се успокои малко — бекхендът с една ръка ще се получи рано или късно, хаха! Честно казано, бих му напомнил да не се отказва, дори когато изглежда, че резултатите не идват. Тенисът понякога е брутален, но ако продължаваш да обичаш играта и намираш радост и извън корта – било то да караш колело, да прекарваш време със семейството си или да ядеш прекалено много сладолед – ще преодолееш трудните моменти.

Гледаме те на корта – уверен, борбен, спокоен. А кой е Григор, когато се прибере вкъщи и остане сам със себе си? Какви мисли те намират в тишината?

Когато мачът свърши, аз съм просто Григор – без ракета, без камери, просто аз. Обожавам тихите моменти. Пускам си музика, качвам се на колелото и тръгвам без посока. Тази свобода е като терапия за мен. Или звъня на майка ми, наваксвам с приятели, просто сядам и размишлявам. Опитвам се да остана свързан с нещата, които ми носят чисто, неподправено щастие. Стремя се да поддържам простотата – животът е достатъчно сложен и на, и извън корта!

Печелил си големи титли, бил си сред най-добрите в света, но има ли нещо в живота, което още не си успял да "спечелиш", но дълбоко в себе си го искаш?

Извън тениса? О, имам мечти – повярвай ми. Фондацията ми вече е огромна част от това. Да виждам как деца в България получават възможности, които иначе биха им липсвали – трудно е да се опише това чувство. А кой знае? Може би един ден ще ме видите да заменя тенис ракетата с каска за състезания. Имам нужда от скорост, тази мечта още е жива. Или пък ще се впусна в нещо творческо и ще изследвам дизайнерските си заложби.

Имало ли е моменти, в които си искал просто да оставиш ракетата и да бъдеш... някой друг? Какъв би бил, ако не беше тенисист?

Бих излъгал, ако кажа, че никога не съм си го мислил. Но ако трябваше да правя нещо друго? Щях да търся нестандартни, вълнуващи преживявания – винаги гоня този прилив на адреналин, докато същевременно подхранвам желанието си да създавам, каквото и да е то. Но засега оставам на корта още малко.

В света на спорта, както и в живота, жените често трябва да се борят двойно повече, за да бъдат забелязани и оценени. Коя е най-голямата сила, която според теб притежават жените, и какво можем да научим от тях?

Жените притежават невероятна издръжливост, която наистина ме смирява. Виждал съм го в майка ми, която жертва толкова много, за да мога аз да преследвам мечтите си. Те успяват да правят всичко – да се състезават, да градят кариери, да отглеждат семейства. Мисля, че всички можем да се учим от тази издръжливост и съпричастност.

Твоята фондация, посветена на деца в неравностойно положение в България, съчетава две неща, които са ти помогнали да стигнеш до върха – спортът и образованието. Имаше ли някакъв конкретен момент или осъзнаване, което те вдъхнови да даваш обратно и да създадеш трайно въздействие?

Никога няма да забравя как като дете пресичах улицата с майка ми и видях деца сираци зад една ограда, протягащи ръце. Попитах я: „Кой се грижи за тях, когато нямат семейство?“ А майка ми каза: „Ако искаш да им помогнеш, играй.“ Тогава не разбирах напълно какво има предвид, но с времето осъзнах — тенисът ми даде платформа и чрез нея мога да направя нещо значимо. Затова създадох моята фондация.

Кои са най-големите предизвикателства за децата, които фондацията ти се опитва да преодолее? И как можем всички ние да помогнем, за да имат повече деца шанс за по-добро бъдеще?

Най-голямото предизвикателство за тези деца е достъпът — достъпът до образование, до ресурси, до базова подкрепа. Те имат мечти, но мечтите не значат много, ако нямаш инструментите да ги преследваш. Това, което всички можем да направим, е да инвестираме – не само пари, но и време, внимание. Ако всеки от нас даде своя, дори малък, принос, можем да променим животи. Това е смисълът на моята фондация – да изграждаме бъдеще, което ще помогне на възможно най-много деца.

Ако можеше да напишеш писмо до бъдещия си „аз“, какво би му казал?

Хей, бъдещи Григор — надявам се, че се наслаждаваш на пътя. Помни, че важното е да останеш скромен, да продължаваш да помагаш на хората, да бъдеш себе си и никога да не губиш радостта от живота, дори когато нещата стават трудни.

Известен си с позитивната си енергия и заразителната си усмивка. Но спомняш ли си последния път, когато се просълзи – било то от радост или тъга?

Мисля, че последния път, когато наистина се просълзих, беше, когато спечелих титлата в Бризбейн в началото на годината. Беше дълъг път обратно, и да вдигна отново трофей след толкова години беше много емоционален момент. Друго нещо, което истински ме разчувства, беше да видя въздействието на фондацията ми върху живота на децата в България. Когато видиш радостта в очите им и възможностите, които се откриват пред тях, си припомням защо правя всичко това.

На този етап от живота ти какво означава любовта за теб? Променила ли се е представата ти за нея с годините?

Определено. Когато си по-млад, мислиш за любовта по идеалистичен начин – всичко е страст и вълнение. Но с времето разбираш, че истинската любов е в постоянството, в разбирането, в лоялността и в това да растете заедно. Тя е в малките неща, в тихите моменти, в начина, по който някой те кара да се чувстваш у дома, независимо къде се намираш в света.

И накрая, ако можеше да отправиш лично послание към жените, които са те вдъхновили, подкрепили и повлияли върху живота ти – и към всички жени, които ще прочетат това интервю – какво би им казал?

Имах късмета да бъда заобиколен от невероятни жени, но ако трябва да посоча една, която ме е оформила най-много като човек, това е майка ми. Тя беше моята опора от самото начало, човекът, който ме научи на любов, доброта и вяра в себе си. Даде ми свободата да се изразявам и да остана верен на себе си!

На всички жени бих казал: Никога не подценявайте силата, която имате да оформяте света около вас. Вашата сила, вашата издръжливост и любов правят света по-добро място. И заради това винаги трябва да ви подкрепяме и да ви празнуваме.

Grigor Dimitrov: A Conversation About the Game, Speed, and the Love That Remains

What is it like to soar high yet stay true to your roots? To hold a racket in your hands but also feel the pulse of life beyond the court? Grigor Dimitrov knows. He doesn’t just play tennis—he lives it. With flair, with finesse, with that unmistakable charisma that makes people hold their breath. Because beyond the titles, the bright lights of the arenas, and the euphoria of victory, he is simply a man always chasing the next adrenaline rush, the next challenge, the next big "Why not?"

Through his Grigor Dimitrov Foundation, he gives back by channeling his success where it matters most—to children who dream but lack the chance to chase those dreams. He knows that talent is just the beginning, and true victory comes when you extend a hand and change someone’s life.

In this interview, Grigor speaks candidly about triumphs, doubts, love, and his undeniable need for speed. Because life, much like tennis, is all about rhythm—and he has yet to play his last shot.

Looking back at your early years training in Haskovo, if you could give one piece of advice to your younger self, what would it be?

I’d tell little Grigor to chill out a bit — the one-handed backhand will come together eventually haha! Honestly, I’d remind him to hang in there, even when it feels like the results aren’t coming. Tennis is brutal sometimes, but if you keep loving the game and find joy off the court — whether that’s riding your bike, spending time with family, or eating way too many ice creams — you’ll make it through the rough patches.

We see you on the court—confident, fierce, composed. But who is Grigor when he comes home and is alone with himself? What thoughts occupy your mind in the silence?

When the match is over, I’m just Grigor — no racquet, no cameras, just me. I love the quiet moments. I’ll throw on some music, hop on my bike, and hit the road with no destination in mind. That freedom is like therapy for me. Or I’ll call my mom, catch up with friends, or just sit and reflect. I try to stay connected to things that bring me pure, uncomplicated happiness. I try to keep things simple life is complicated enough on and off the court!

You’ve won major titles and competed among the world’s best. Is there something beyond tennis that you still aspire to achieve?

Beyond tennis? Oh, I’ve got dreams—believe me. My foundation is already a huge part of that. Seeing the kids in Bulgaria get opportunities they wouldn’t otherwise have—it’s hard to top that feeling. And who knows? Maybe one day you’ll see me swapping my tennis racket for a racing helmet. I’ve got a need for speed, and that dream is still very much alive. Or alternatively tap into my creative side and explore my designing capabilities.

Have there been moments when you considered stepping away from the sport to pursue something entirely different? If you weren’t a tennis player, what path do you think you would have taken?

I’d be lying if I said I’d never considered stepping away from tennis, but if I had to do something else? I'd be seeking out unique, thrill-packed experiences I’m always chasing that adrenaline rush while fueling my need to create, whatever that might be. However I’ll stick to tennis for a while longer, for now.

In sports, as in many aspects of life, women often face greater challenges in earning recognition. In your view, what is the greatest strength women possess, and what can we all learn from them?

Women have this incredible resilience that honestly humbles me. I’ve seen it in my mom, who sacrificed so much to help me chase my dreams,  They manage to do it all — compete, build careers, raise families. I think we can all learn from that kind of endurance and compassion.

Was there a particular experience or realization that inspired you to give back and create a lasting impact?

I’ll never forget crossing the street with my mom as a kid and seeing orphaned children behind a fence, reaching out. I asked, Who helps them when they don’t have a family? My mom said, If you want to help them, then play. Back then, I didn’t fully understand what she meant, but as I grew up, I realized—tennis gave me a platform, and with that, I could do something meaningful. That’s why I started my foundation.

What are the biggest challenges faced by the children your foundation supports? And how can we, as a society, contribute to providing them with better opportunities?

The biggest challenge for these kids is simply access—access to education, to resources, to basic support systems. They’ve got dreams, but dreams don’t mean much if you don’t have the tools to chase them. What we can all do is invest—not just money, but time and attention. If we all play a part, even a small one, we can change lives. That’s the whole point of my foundation—it’s about building a future to help as many children as possible.

If you could write a letter to your future self, what words of wisdom or reection would you include?

Hey, future Grigor — hope your enjoying the ride, Remember to stay humble, keep helping people, be yourself and never lose that joy for life, even when things get tough.

You’re known for your positive energy and infectious smile. But can you recall the last time you were moved to tears —whether from joy or sorrow?

I think the last time I was truly moved to tears was when I won the title in Brisbane at the start of the year. It had been a long road back, and to finally lift a trophy again after so many years was an emotional moment. Another moment that really got to me was seeing the impact of the Grigor Dimitrov Foundation on children’s lives in Bulgaria. When you see the joy and the opportunities it creates for them, it reminds me why I do what I do.

At this stage in your life, what does love mean to you? Has your understanding of it evolved over the years?

Love has definitely evolved for me over the years. When you're younger, you think of love in a very idealistic way—it's all passion and excitement. But with time, you start to understand that real love is about consistency, understanding, loyalty and growing together. It’s about the little things, the quiet moments, the way someone makes you feel at home no matter where you are in the world.

Finally, if you could share a personal message with the women who have inspired, supported, and inuenced you— and with all the women reading this interview—what would you say to them?

I’ve been lucky to have some incredible women in my life, but if I had to name one who has shaped me the most, it’s my mother. She has been my rock from the very beginning, the one who taught me love, kindness, and how to believe in myself. Freedom to express myself and to always stay true to myself!

To all the women out there, I’d say: Never underestimate the power you have to shape the people around you. Your strength, your resilience, and your love make the world a better place. And for that, we should always celebrate and support you.