Цветна експлозия

Тя не върви – тя лети в пространството, разрязвайки въздуха с ръбовете на своя силует. Синьо като утринно небе, зелено като обещание, розово като безразсъдство. Всеки кадър е прозорец към свят, в който дрехите не просто се носят – те дишат, пулсират, съблазняват.

Понякога е кинематографична – като сцена от филм, който още не е заснет. Друг път е абстрактна – петно мастило върху страница, която няма нужда от думи. Тя променя формите си като отражение във вода, а цветовете ѝ – те не са просто нюанси, а емоции.

Гледаш я и си мислиш: възможно ли е една дреха да танцува? Възможно ли е една снимка да има аромат? Възможно ли е да докоснеш светлината?

И тогава разбираш – не е нужно да търсиш отговорите. Достатъчно е да почувстваш.