Long Live the Queen: Андреа дел Вал
Андреа Дел Вал е родена в Баркисимето, Венецуела, през 1996 г. Израстването в музикалната столица на Венецуела създава у Андреа силна връзка с културата и фолклора на нейната родина. Ето защо, въпреки че кариерата ѝ на модел ѝ дава възможността да пътува и живее по света, нейната мечта е да се върне у дома. Тя иска да сподели цялото изкуство и красота на Венецуела с останалия свят.
Възхищението на Андреа от културата на Венецуела е насърчавано от семейството ѝ от много ранна възраст. Майка ѝ, моден дизайнер, и чичо ѝ, фотограф, ѝ внушават колко е важно да уважава и обича корените си, както и да се бори за един по-добър свят, който да остави след себе си. Те са и първите, които ѝ помагат да преследва мечтата си да стане модел. От тях Андреа научава, че да бъдеш модел може да послужи като път към себепознанието и себеизразяването, а също така може да помогне за развитието на собствения глас.
След като започва кариерата си на модел през 2007, Андреа участва в редакционни статии за Gmaro, Salysé, Glamour, Harper’s Bazaar, L'Officiel и Grazia. Дефилирала е и за Dolce & Gabbana, Gucci, Kate Spade, Polo Ralph Lauren и Michael Kors, както и на Седмиците на модата в Барселона и Панама. Работила е в тези градове, както и в Мексико и Лондон, култивирайки дълбока страст към пътешествията.
Срещала се е с венецуелски общности из целия свят, откривайки, че всички споделят обща любов към пейзажите и културата на родината си. Ето защо Андреа вярва, че мечтата ѝ да отвори Венецуела за света е не само нейна мечта, но и ключов аспект от бъдещето и благосъстоянието на страната.
Колко трудно е да пътуваш без толкова лукс и баналности, и то по по-прост и приключенски начин?
Нищо не е трудно, всичко е в силата на ума ти… Ако вярваш, че животът е лесен или труден, ако вярваш, че можеш или не можеш да направиш нещо… ти манифестираш това… Има неща, които отнемат време и повече усилия, енергия от останалите. Но за мен нищо не е невъзможно, да го призная би означавало да му стана роб.
Ясно е, че от икономическа гледна точка е по-лесно да пътуваш без лукс, но в същото време това изисква жертви, като например да хванеш полет с повече прекачвания или да преспиш на дивана на приятел, да споделиш стая в хостел с непознати или да не се храниш много.
Душата на Карибите (@almadelcaribe) повече от твоето алтер его може да се счита за твоята истинска личност?
Както подсказва името, това е моята душа. Вярвам, че тялото е инструмент за постигане на житейската ми цел, понякога трябва да проявяваме характер, но нашата същност винаги ще бъде тази на душата. Така че да, мисля, че моят блог е моята личност, защото носи всеки атом от моята енергия.
Опознавайки 50 държави и 50 култури, какво си взимаш от всяко пътуване, което предприемаш и какво са оставили след себе си те?
Уау, има толкова много неща, особено фактът, че намирам прилики с моята страна на хиляди километри… Посланието е ясно, ние сме едно. Въпреки че имаме различни вярвания, обичаи и фактът, че промяната е постоянна в живота ни... Имаме нужда от много любов и състрадание, за да можем да живеем в единство. И както често си тананикам фраза от песен, която обичам: всички ние сме мравки, просто сменете мравуняка.
Като венецуелка и любителка на своята страна и нейната култура, как би искала светът да гледа на твоята държава?
Като чудесния скрит скъпоценен камък, който е, искам да го познавате повече заради красивите, мили и трудолюбиви хора, заради вкусната кулинарна култура, която възприехме от нашите местни хора, заради красивите природни тайни, които са скрити там, не само най-високият водопад в света… Има много повече да се знае. А енергията... това е прекрасна страна, която има страхотно бъдеще, дори и да няма настояще.
Когато те нарекат "Венецуела", какво е първото нещо, което ти идва наум?
Повече, отколкото до ума, до сърцето ми достига една топлина, която мога да преведа единствено в любов. Това е мястото, където прекарах цялото си детство и това бяха годините, в които успях да бъда заедно със семейството и приятелите си, моменти, които няма да се върнат, но които с радост си спомням.
Как искаш да повлияеш на онези хора, които гледат на теб като пример или идол, който да следват?
Мисля, че най-добрият начин, по който мога да вдъхновя хората, е не като им покажа какво мога, а като им покажа какво те са способни да направят, дори ако все още не са го разбрали.
Кое е твоето най-значимо пътешествие досега и как ти е повлияло?
Заминах за Израел, за да видя Йерусалим, но преди да отида там, бях в една част от Израел, наречена Голански възвишения, на границата със Сирия... Пресякохме границата, за да се срещнем с народа на Сирия... Един човек ни прие в малък блок, където живееше. Той е роден в Израел, но живееше в мюсюлманска страна и практикуваше мюсюлманската религия. Един католик и моите приятели евреи ме приеха с толкова много любов... Той сподели хляба и чая си с нас, не прие никакви пари. Урокът? Всички сме едно.
Какво можем да видим от Андреа дел Вал скоро?
Планирам да се върна във Венецуела и да помогна за възстановяването на това, което някои изоставиха. Без да оставям настрана света на модата, ще потърся начин да го направя устойчив.
Ако имаше възможност да работиш или да станеш доброволец за някое движение или организация, какво би било то и защо?
Когато бях във Венецуела, създадох малка организация, наречена „gracias Venezuela“, което означава благодаря на испански. Мисля, че най-добрата дума на света, независимо от езика, е благодаря. „Благодаря“ ни прави по-съпричастни.
Бих искала да го взема обратно ♥️
10. Какво ви накара да заобичате земята по този начин и да я уважавате, както е известно във вашите среди, и по същия начин как бихте искали да образовате хората да повишат осведомеността за грижата за Майката Земя?
Мисля, че фактът, че бях единствено дете, оказа влияние... Като дете прекарвах много време сама и имах всякакви домашни любимци - костенурки, риби, кучета и дори заек. Освен това през уикендите ходех на плаж или във фермата със семейството си, беше рядкост да си стоя вкъщи... Възрастните са с възрастните и първо бях най-малката братовчедка, така че никой не си играеше с мен и след това бях от по-големите и беше време да измисля свои соло приключения в планината или морето... Може да звучи странно, но когато прекарваш толкова много време в контакт с природата, пускаш много корени. Можеш да се почувстваш супер заземен и свързан с Майката Земя – там, откъдето сме произлезли.
