The Art of Becoming

Модел: Roksana Abo Najem @rokagramm
Фотография: Alisa Postnykova @alisa_postnykova
Агенция: Firebird Pr Agency @firebirdpragency
Локация: Martinez Hotel

Някои хора влизат в светлината на прожекторите, защото я търсят. Други попадат там случайно – водени от любопитството, от желанието да преживеят нещо ново или просто защото са намерили смелостта да кажат „да“. За модела Роксана Абу Наджем тази фотосесия е именно такъв момент – среща с непознатото, която ѝ разкрива нова перспектива към самата нея.

Далеч от стремежа към показност, тя говори откровено за личностното израстване, за стойността на личното пространство и за свободата да вървиш напред, без да знаеш всички отговори.

Какво те накара да приемеш тази фотосесия, въпреки че я определяш като излизане извън зоната си на комфорт? От какво се притесняваше най-много?

Казах „да“, защото вярвам, че понякога човек трябва да опита нещо ново, дори когато не е напълно сигурен какво го очаква. Не търсех внимание и не се опитвах да бъда някой друг. Просто видях възможност да изляза от обичайната си среда и да преживея нещо различно.

Споменаваш, че по време на снимките си осъзнала колко много емоция и характер може да събере една снимка. Имаше ли конкретен момент, в който това ти стана ясно?

Най-много ме изненада не самият резултат, а усещането по време на снимките. Станах по-осъзната за собственото си присъствие, за енергията си и за начина, по който се представям пред света. За момент спрях да мисля какво биха казали другите и просто си позволих да се насладя на това да изразя себе си.

Казваш, че се развиваш стъпка по стъпка. В свят, който често възхвалява внезапните трансформации, какво означава за теб бавното и осъзнато израстване?

За мен израстването никога не е означавало да се превърна в съвсем различен човек за една нощ. Истинската промяна се случва постепенно – чрез преживяванията, грешките и малките решения, които вземаме всеки ден.

Не чувствам необходимост да имам всички отговори още сега. Все още опознавам себе си и това ме устройва. Бавното развитие означава да си дадеш пространство да се променяш естествено, вместо да се опитваш да бъдеш някой, който не си.

Личното пространство е важно за теб, а същевременно чрез тази корица допускаш хората по-близо до себе си. Как намираш баланса?

Мисля, че е напълно възможно да бъдеш открит, без да разкриваш всичко. Това да бъдеш видян не означава автоматично да дадеш достъп до всяка част от живота си.

Има неща, които с радост споделям – преживяванията си, размислите си, част от личния си път. Но има и други аспекти от живота ми, които предпочитам да запазя за себе си. Те ми помагат да остана свързана със собствената си същност. За мен личното пространство не е форма на скриване, а начин да съхраниш нещо, което принадлежи само на теб.

Какво избираш да пазиш само за себе си и защо смяташ, че подобни граници са важни, особено за жените днес?

Избирам да запазя за себе си част от вътрешния си свят – най-дълбоките си мисли, някои лични преживявания и онези части от мен, които все още се развиват.

Смятам, че границите са важни, защото не всичко трябва да бъде споделяно, за да бъде истинско или значимо. Днес често има натиск непрекъснато да обясняваме себе си и да правим живота си публичен. За мен способността да поставяш граници е форма на самоуважение. Тя ти позволява да останеш вярна на себе си, вместо да определяш стойността си чрез мнението на другите.

В момента си в период на търсене и откриване. Как изглежда това в ежедневието ти?

За мен това означава да остана отворена към нови преживявания и да си позволя да опитвам различни неща, без прекалено да се фиксирам върху крайния резултат. Тази фотосесия е добър пример. Не знаех накъде ще ме отведе, но бях достатъчно любопитна, за да кажа „да“.

Разбира се, има моменти на несигурност, но с времето осъзнах, че липсата на всички отговори е естествена част от процеса. Не мисля, че животът винаги трябва да следва предварително начертан план. Понякога откриваш какво наистина искаш именно когато си позволиш да изследваш различни възможности.

Как изразяваш себе си най-автентично, когато никой не те наблюдава?

Когато съм сама, се изразявам чрез мислите си, чрез моментите на размисъл и чрез начина, по който преживявам света около себе си. Именно тогава съм най-близо до истинската си същност.

Има ли нещо, което тази фотосесия промени в начина, по който гледаш на себе си?

Не бих казала, че преживяването промени изцяло представата ми за самата мен, но ми напомни да не се ограничавам сама. Понякога сме убедени, че вече знаем какво място има в живота ни и какво няма.

Тази фотосесия ми показа колко е важно да останем отворени към възможностите. Никога не знаеш накъде може да те отведе една среща, едно предложение или едно ново преживяване.

Ако можеше да кажеш нещо на себе си отпреди година, какво би било то?

Бих си казала да не се тревожа толкова много дали всичко е под контрол и дали всичко е напълно ясно.

Научих, че развитието не винаги идва от перфектния план. Понякога идва от това да бъдеш отворен към живота, да се довериш на себе си и да позволиш на изненадите да се случват. Все още откривам коя съм и мисля, че това е нещо красиво.

Какво би искала младите жени в България да си вземат от твоята история?

Надявам се да запомнят, че не е необходимо да знаят точно накъде води даден път, преди да направят първата крачка. Понякога най-ценните преживявания започват с едно обикновено любопитство и с достатъчно смелост да кажеш „да“.

Some people step into the spotlight because they seek it. Others find themselves there by chance — driven by curiosity, a desire to experience something new, or simply because they found the courage to say “yes.” For model Roksana Abo Najem, this photoshoot is exactly that kind of moment — an encounter with the unknown that revealed a new perspective on herself.

Far removed from any pursuit of showmanship, she speaks candidly about personal growth, the value of personal space, and the freedom of moving forward without having all the answers.

You’ve described this shoot as a step outside your comfort zone. What was the moment you decided to say yes, and what were you most uncertain about going in?

I said yes because I felt that sometimes you have to try something new, even when you are not completely sure about it. I wasn’t looking for attention or trying to become someone else. I simply saw it as an opportunity to step outside my comfort zone and have a new experience like a star in Cannes while watching them all at my hotel during the Filmfestival .

What I was most uncertain about was being allowing myself to be seen that way felt unfamiliar cause I’m a private person , but in the end it turn out to be positive experience.

You mentioned realizing during the shoot how much expression and personality can be captured in a single image. Was there a specific frame or moment when that clicked for you?

What surprised me most was not the photos themselves, but the feeling. I became more aware of my presence, my energy, and the way I carried myself. For a moment, I stopped focusing on what other people might think and simply enjoyed expressing myself.

You describe yourself as someone who develops step by step. In a culture that often celebrates overnight transformation, what does slow, intentional growth mean to you?

For me, growth has never been about becoming a completely different person overnight. I think real growth happens gradually, through experiences, mistakes, and small decisions that shape you over time.

I don’t feel pressured to have everything figured out. I’m still learning about myself, and I’m comfortable with that. Slow growth means giving yourself the space to evolve naturally instead of forcing yourself into someone you’re not.

Privacy is a value you hold close, yet you’re sharing yourself through this cover. How do you balance being seen with protecting what stays yours alone?

I think it’s possible to be open without sharing everything. Being seen doesn’t mean giving people access to every part of your life.

There are things I’m happy to share, such as my experiences, my thoughts, and parts of my journey. But there are also parts of me that I prefer to keep private. Those things help me stay grounded and connected to who I am. For me, privacy isn’t about hiding; it’s about keeping something that belongs only to you.

What do you choose to keep private, and why do you think that boundary matters, especially for women today?

I choose to keep certain parts of my inner world private—my deepest thoughts, some personal experiences, and the parts of myself that are still evolving.

I think boundaries are important because not everything needs to be shared to be real or meaningful. Today, there can be a lot of pressure to constantly explain yourself and make your life visible to others. For me, having boundaries is a form of self-respect. It allows you to stay connected to yourself instead of defining your worth through other people’s opinions.

You’re currently figuring out what you really want to do. What does that exploration look like day-to-day, and how do you sit with the uncertainty of not yet knowing?

Right now, exploration means staying open to new experiences and allowing myself to try things without putting too much pressure on the outcome. This photoshoot is a good example of that. I didn’t know exactly where it would lead, but I was curious enough to say yes.

Of course, there are moments of uncertainty, but I’ve learned that not having all the answers is part of the process. I don’t think life always has to follow a fixed plan. Sometimes you discover what you truly want by giving yourself the chance to explore.

Personal expression can take so many forms, from style to silence. How do you express yourself most authentically when no one is watching?

When no one is watching, I express myself through my thoughts, my reflections, and the way I experience the world around me.

What is something you used to believe about yourself that this experience challenged or changed?

I don’t think this experience completely changed how I see myself, but it reminded me not to limit myself. Sometimes we think we already know what belongs in our lives and what doesn’t.

This experience showed me that it’s worth staying open to possibilities. You never really know where a certain opportunity, connection, or experience might lead.

If you could tell the version of yourself from a year ago one thing about who she’d become, what would you say?

I would tell her not to worry so much about having everything figured out .

What I’ve learned is that growth doesn’t always come from having a perfect plan. Sometimes it comes from being open, trusting yourself, and allowing life to surprise you. I’m still discovering who I am, and I think that’s a beautiful thing.

Glamour readers across Bulgaria will meet you through this feature. What do you hope a young woman reading your story walks away thinking, or daring to do?

You don’t have to know exactly where a path will lead before taking the first step. Sometimes the most meaningful experiences begin with simple curiosity and the courage to say yes.