Фотография и креативни идеи: Reinhardt Kenneth @reinhardtkenneth

Модел, поезия и креативни идеи: Cristoforo Brachini @cristoforobrachini

Стилист и арт директор: Alicia Zhu @k._sying

Стилист Morgan Smith/ the front nyc @_____morgansmith

Стилист асистент: Joél Maestre @ihyjoel

Коса: Makayla Tarae @senseofspyce

Грим: Isa Acosta @ilov3isa_

Видеограф и асистент фотография: Nick Lambrou @nicklambrou

Асистент фотография: Marcella Antiko @godeliva.ella

Ретуш и обработка: Jacqueline Dunnett @jvckie

Photographer/Creative: @reinhardtkenneth Talent/Creative/Poetry by: @cristoforobrachini Styling/Art Direction: @k._sying Styling: @_____morgansmith Styling Assistant: @ihyjoel Hair: @senseofspyce Makeup: @ilov3isa_ Videographer: @nicklambrou Photography Assistant: @godeliva.ella Retouching/Editing: @jvckie

Кристофоро са били на корицата на Harper’s Bazaar, дефилирал е по подиумите на New York Fashion Week и със сигурност няма как да не сте забелязали лицето им, разпознаваемо от всеки вестникарски павилион в Ню Йорк. Кристофоро е модел, могул, артист, актьор, писател, но преди всичко – най-ярката звезда, която светът някога ще види.

Ето какво ни разказа за себе си: 

„Това там съм аз, мамо.“

Звездна нощ в Южна Африка, а моята звезда беше избрала мен.

Сияещата аура ме привлече към себе си. Бях на шест, а с мама лежахме в тревата и гледахме галактиката. Тя ме погледна само веднъж и ми каза: „Сияй, мое дете, нека всичко в теб заблести.“

Кой съм аз – това е въпрос с много пластове. Объркващ като пегас. Може би съм съд, платформа, върху която Вселената рисува своята картина безкрайно.

Нямах друг избор, освен да сияя. Още от раждането си усещах, че няма накъде да погледна, няма никого, който да мисли като мен. Въпреки огромната подкрепа, която родителите ми винаги са ми давали, в мен постоянно живееше стремежът да сияя – неразбирането, осъждането и непрестанното вглеждане в мен само защото бях самият себе си се оказаха добра подготовка за пътя, по който ми предстоеше да поема.

Умът ми винаги е бил интересно място. Отивам в рая, но както повелява законът на природата, отивам и в ада. Но съм добре запознат със сфинкса и аз също използвам тези пепелища в своя полза. Обичам малкото светилище между ушите си – машината, отговорна за цялото ми необуздано, автентично изкуство.

На 19, без никаква сигурност и познатост, в самото сърце на Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Само аз… тяло, изпълнено с мечти. Рисувах ги в главата си, усещах светлината върху лицето си… виждате ли, именно така стигнах дотук – вървейки по Hollywood Boulevard, без нищо друго освен надежда и магия. Представях си го още като малко дете. Когато стаята започваше да се затваря около мен и страхът пронизваше вените ми, се пренасях в своята магическа земя, където бяхме само Мерилин и аз – смели и свободни.

Винаги съм очаквал пътят ми да бъде труден. Знам, че нищо истински стойностно не идва лесно, но всеки ден благодаря на тялото си, че продължава да ме носи напред въпреки трудностите, въпреки камъните на конформизма, които бяха хвърляни по мен… Изградил съм аурата си достатъчно силна, за да отскачат от нея.

Занимавам се с мода още от десетгодишен. Имало е много прекъсвания и нови начала, но истински усещам, че единственият момент, в който мога да говоря истински, е когато камерата се включи и аз отново изчезна в бездната, в моето магическо място. Пиша поезия през целия си живот, а съвсем наскоро заснех късометражния филм „Polymorph“, който изследва вътрешните ми чувства и моя свят, разбитото ми сърце и изцелението – комбинация от 48 стихотворения.

Първото стихотворение, което написах, след като се преместих в Лос Анджелис, беше „Marilyn’s Interlude“.

Надявам се да ви хареса. Надявам се да успеете да ме видите, да ме почувствате или поне да уважите автентичността ми.

MARILYN’S INTERLUDE

Душата ѝ вибрира като цигулка, толкова е хубаво да те видя, скъпа Мерилин.

Свещен път; пътят на една горяща звезда

& на целия ѝ гняв.

Красота отвъд тази парадигма; Бог знае, че тя би била моя почитателка.

И докато стаята се изпълва с цигарен дим; започвам трагично да се задушавам.

Тогава тя се появява; прогонва всичките ми страхове.

Не просто слуша; а наистина чува.

Докато вървим рамо до рамо по сходна пътека; душите ни преплетени, гръб до гръб.

Изгубвам представа за онова, което някога истински беше мое; студени тръпки пронизват гръбнака ми.

Монро ме намества отново; връща ме в правия път.

„Виждаш ли… за да бъдеш наистина от най-високата класа, от онези, които сами могат да нахранят целия свят

със самата омая

на еуфорията,

трябва да разбереш – без въпроси, само заповед!

Звездите, объркани, ярки и красиви, принадлежат на света…

Дори когато лежиш на студения си под; трябва да издадеш силен рев.

Ако им позволиш да видят как се мръщиш, те ще направят пари от това и ще те оставят да потънеш.“

Мерилин, не ме оставяй още, започвам да се тревожа…

Едва сега се опитвам да подредя всичко…

„Ще се справиш, скъпи мой, вдигни брадичка и помни – останалото просто трябва да оставиш…“

И така тръгвам по пътя от жълти павета; пътешествието на едно същество, осмелило се да мечтае.

Бог знае, че ще бъда видян; както на екраните, така и на страниците на онези таблоидни списания.

Само аз и ти, Мерилин; историята на дълбоко желаните кралици – секссимволи.

И така съм изпълнен с благодарност да представя Marilyn’s Interlude.

Най-ярките звезди, които целият свят някога е виждал.

Marilyn Monroe & Cristoforo Brachini

Cristoforo has graced the cover of Harper’s Bazaar, walked runways at New York Fashion Week, and you definitely couldn’t have missed their face plastered on every newsstand in NYC. Cristoforo is a model, mogul, artist, actor, writer, but most of all, the brightest star the world will ever see.

Here is what they've shared with us:

“That one, that’s me, Mommy.”

A starry night in South Africa, and my star had chosen me.

The glimmering aura pulled me in. I was 6, and my mom and I lay in the grass gazing at

the galaxy. She gave me one look and told me to “shine my baby, let it all alight.”

Who I am is a nuanced question. Perplexing like a Pegasus. A vessel maybe, a

platform in which the universe paints its picture indefinitely.

I had no choice but to shine. From birth, I always felt there was nowhere to look, no

one who was like-minded. Amidst the immense support my parents provided for me, I

always felt a pull to shine—the misunderstanding, the judgment, scrutiny for just being

me was great practice for the path I was about to go down.

My mind has always been an interesting place. I go to heaven but like the law of nature

i go to hell too, but im familiar with the sphinx, and i too use those ashes to my

advantage. I love the little sanctuary between my ears, the machine responsible for all

my wicked authentic art.

19, no familiarity, in the middle of Hollywood, Los Angeles, California. Just me… a

body full of dreams. I’d paint them in my head, I’d feel the light on my face… you see,

that’s how I even got here, walking down Hollywood Boulevard with nothing but hope

and magic. I’d picture it from a young child. When the room was closing in, and fear

pierced my veins, I’d go into my magical land where it was just Marilyn and me, bold

and free.I always expected my journey to be difficult. Nothing good comes easy, I know, but I

thank my body every day for carrying on despite the hardship, despite the rocks of

conformity thrown at me… I have built my aura up enough to bounce it right off of me.

I have modeled since I was 10 years old. A lot of stop and start, but I truly feel the only

time I can truly speak is when the camera is on, and I’ve disappeared back into the

abyss, my magical place. I’ve been writing poetry for my entire life and I recently shot a

short film called “Polymorph,” which explores my inner feelings and world, my

heartbreak and healing, a combination of 48 poems.

The first poem I ever wrote when I moved to Los Angeles was Marilyn’s Interlude.

I hope you enjoy, I hope you get to see me, feel me, or at least respect my authenticity.

MARILYN’S INTERLUDE

Her soul vibrating like a violin, it’s so good to see you dear Marilyn

A sacred path; the journey of a burning star

& all of her wrath

Beauty beyond this paradigm; God knows she’d be a fan of mine

And as the room fills up with cigarette smoke; I begin to tragically choke

Then she appears; abolishing all my fears

Not only listens; but truly hears

As we walk side by side on similar track; souls intertwined, back to back

I lose sight of what was once truly mine; cold shivers stabbing down my spine

Monroe readjusts me; back in line

“You see…to be truly top shelf, the kind to feed the world utterly yourself

enchanted euphoria

You must understand, no questions only a command!

Stars, perplexed bright and beautiful, belong to the world…

Even when your lying on your cold floor; you have to let out a big roar

If you let them see you frown they’ll make a buck and cause you to drown”

Marilyn don’t leave me yet, I’m beginning to fret…

I’m only now just tying to get all set…

“you’ve got this dear, chin up and remember the rest you just have to let…”

& so i go down the yellow brick road; the journey of a being who dared to dream

God knows i will be seen; both on screens and those tabloid magazines

Just me and you Marilyn; the story of deeply desired sex symbol queens

And so it fills me with gratitude to present Marilyn’s InterludeThe brightest stars the entire world has ever seen

Marilyn Monroe & Cristoforo Brachini