Римска ваканция
Лилия Дакова е един от най-зареждащите ни блогъри и пътешественици, а Италия е една от нейните любими дестинации. Днес Лили ни гостува, за да ни разходи из по-непопулярните улици на Рим и да ни даде малки, но съществени съвети по отношение на елементи, които е добре да знаем, преди да стегнем куфарите и да покажем бордните карти. Вижте препоръките ѝ и се насладете на още късчета Италия в блога на това пишещо и пътуващо момиче: www.kinkypotionportion.com!
Не е необходимо нито да сте Одри Хепбърн, нито да режете косата си, за да прекарате незабравима римска ваканция. Не е необходимо дори да се мятате върху Веспата, още по-малко е необходимо да се снимате до нея - това е кадър, който отдавна не е иновация за човечеството. Нужно е само да се подготвите за сладкия живот и да намерите време наистина да го изчувствате, тъй като висенето по опашки и щракането на снимки често води до лишаване от другото удоволствие.
Дните в Рим донесоха много километри, деликатни асансьори, кроасани с крем, дъжд, пазарлък за билки, красиви чичовци, невенерини хълмове, бодили, поща и паста с гуанчале, на която не успяват да устоят и девойките, странящи от червено месо. Каня ви на разходка, която преминава през следващите по популярност обекти след класиките на Града с видима история.
Bocca della Verità
Устата на истината, или la Bocca della Verità, е мраморна скулптура, разположена в портика на Basilica di Santa Maria in Cosmedin. Според някои източници представлява отводнителен канал, според други е главата на титана Океан. Романтичната легенда гласи, че Устата ще погълне ръката на онзи, който я пъхне в нея и изрече лъжа. Гласи още, че чрез този метод мъжете са тествали верността на половинките си, които са се измъквали от ситуацията с хитростта, присъща на истински влюбената жена и днес. Няма статистика някой да е останал без ръка вследствие на среща с Устата на истината, ала по всяка вероятност все още има двойки, които водят сериозни разговори пред нея.
Passeggiata del Gianicolo
Passeggiata del Gianicolo. Gianicolo е дълъг, кръв и красив път, които се изкачва и слиза през хълма Яникул (наричан още „осмият хълм на Рим“). От едната му страна е „Свети Петър“, от другата – Trastevere, като цялото разстояние е около 2 км. Върховата точка (88 м) са паметникът на Гарибалди и панорамната тераса пред него, която позволява да видите Рим отвисоко. Гарибалди стои на хълма Яникул, защото именно там се е бил с французите, когато е защитавал Римската република (тази от революциите на 1848 г.). Паседжатата е осеяна още с каменни бюстове на италиански и чуждестранни патриоти, които по един или друг начин участват в италианското Risorgimento. Сред тях е и Капитан Петко войвода.
В 12 ч. всеки ден Cannone del Gianicolo – оръдието не Яникул – стреля, за да отбележи часа. Този обичай е въведен през 1847 г. от папа Пий IX, който е искал да има ясен и точен сигнал за отбелязване на времето, тъй като камбаните на римските църкви са били некоординирани. До днес стрелбата на оръдието събира зяпачи и стряска поне няколко случайни минувачи.
Централни остерии
Назад във времето остериите са били своеобразни странноприемници, в които са сервирали винo и семпли блюда. Обичайна практика е било посетителите сами да носят храната си. За щастие днес не носим продукти за ядене в остериите, но често менюто все още включва паста и ястия с месо без излишни помпозности. На места са запазени големите маси за споделяне, където можете да попаднете на всякакви странни съседи и да се вдъхновите от избора им на primi & secondi piatti.
В централния район гъмжи от приятни местенца, в които можете да похапнете, без туристи с фотоапарати да подръпват покривката ви, докато минават. Искате все пак да бъдете близо до Пантеона? Просто подминете Piazza della Rotonda, тръгнете напред, завийте наляво, защо не и надясно, малко напред, още малко ляво, дясно, загубете се поне веднъж, не бързайте. До няколко минути ще стигнете до някой от по-малките площади в района, където има редица маси, в които ще се влюбите. Ние с mamma mia преминахме през Piazza Capranica, Piazza della Maddalena, Piazza in Campo Marzio и се спряхме на Piazza delle Coppelle. Едноименната Osteria delle Coppelle предлага безупречни rigatoni all’amatriciana, datterino e guanciale stagionato toscano и отлично вино от местни производители.
Сладкиши и къде да ги открием
Сладко попадение, което тирамисуто и джелатото оставят в сянка (а не бива), са пухкавите маритоци със сметана. Maritozzo е кифличка с обилно количество бита сметана. Напомня на сутрешния бриош в Сицилия. Вероятно в началото maritozzi съществували под формата на хляб, подсладен с малко стафиди и мед. Maritozo бил сандвич, който съпругите приготвяли за своите мъже, когато ги изпращали на път. През Средновековието този десерт бил единственото изкушение, което официално е признато от Църквата по време на Великите пости. Името „matitozzo” е производно от “marito”, италианската дума за съпруг, тъй като в даден момент от историята традицията повелявала мъжете да подаряват сладкиша на бъдещите си съпруги или дори да крият пръстен из битата сметана. В днешно време maritozzi продължават да красят витрините и да демонстрират пълна паст, действаща с притегателна сила през стъклото.
Любимо място за закуска е Roscioli. Бизнесът зад бранда е развит в три посоки: Antico Forno, Salumeria & Caffè. Antico Forno Roscioli e пекарната, където хоризонтът пред очите е украсен от няколко нива сладки печива и хляб. Не изключвам шанса да влезете с прилична представа какво възнамерявате да закупите, обаче шансът да излезете с още 1-2-3 вида тесто за проба е по-вероятната развръзка. Salumeria Roscioli е едновременно ресторант и магазин, където се предлагат към 300 различни сирена и над 2000 бутилки с вино. Ако стремежът ви е да закусвате на маса, Caffè Roscioli е мястото за целта. За да направят избора ви още по-лесен (или труден!), трите Roscioli са разположени в рамките на 50 метра.
Друга локация, към която се връщаме няколко пъти, е пастичерията Le Levian. Концепцията е за френска пекарна, пречупена през призмата на италианските традиции. Резултатът са божествени кроасани с ванилов крем, тортички kouign-amann, вегетариански кишове, тарталети с шамфъстък и кайсия и, разбира се, макарони. Обръщам внимание, че кафето тук е от машина, с която боравите вие, а не от машина зад бара, което е тактичен намек, че мястото не е спирка за напоителни раздумки. Хапвате, плащате, потегляте. Знаете, че италианците без друго живеят предимно на този принцип.
Кафе и култура
Sciascia Caffè 1919 е едно от старите кафенета и името издава откога съществува. Има две локации в града, макар всеки път да посещаваме само една от тях – тази на Via Fabio Massimo, където любовта към кафе на основателя Адолфо Шаша се трансофрмира в разпознаваем интериор и тематично меню със собствени вариации на топли напитки с кафе. В допълнение към тях и богатото меню с коктейли, Sciascia Caffè примамва с още два елемента: вкусни шоколадови бонбони, които можете да прибавите към питиетата + обиграни баристи, които преминават през цял спектакъл и изглеждат сякаш са създадени към атмосферата на кафенето, не наети, за да работят в него.
Trecaffè има 4 локации на ключови точки от града и има за цел не само да бъде поредното кафене, а също да приучи жителите на града на third wave кафе културата, от която на този етап те сравнително успешно са се покрили. Признавам, че никога не би ми хрумнало да тествам френска преса или филтър кафе в Рим (в Пиза, например, е друго), но е хубаво човек да има опции, освен това самият house blend тук беше е плътен и приятен и с радост щях да го взема в пакети за дома, ако свободното място в багажа ми вече не беше заето с паста и сирена.
Както сами разбирате, връщам от Рим напоена с ухания и вкусове.
Сладкият живот.
