Време е да спрем да се обвиняваме за това какво гледаме

„Не мога да повярвам, че гледам тези глупости“ е нещо, което често си мисля, когато си пускам поредното популярно шоу по телевизията. Не, че съм невероятно изискана, но обичам да чета, да ходя на театър или балет. Ценя изкуството и добрите кинопродукции. Започнах да слушам и подкасти, ориентирани към бизнеса и кариерата ми. Телевизията обаче сякаш е на дъното на културната йерархия. Защо тогава продължавам да гледам сълзливи сериали и драматични предавания? И още: защо те ми носят удоволствие?

Шоутата, които гледаме, но знаем, че не ни обогатяват по никакъв начин, често наричаме „забранено удоволствие“. Срамуваме се, че гледаме толкова много телевизия, но в същото време сме прекалено пристрастени, за да спрем. По-често бихме се похвалили пред приятелите си, че сме открили нова пиеса, вместо нов сапунен сериал. Страхуваме се да не бъдем осъдени, но в края на деня след напрежението и шума, имаме нужда да се отпуснем. Имаме нуждата да се разсеем с нещо, което няма да изисква пълното ни внимание.

И тогава идва следващият въпрос – защо трябва да се обвиняваме, че правим нещо, което ни носи радост. Не вредим на никого и дори не бих казала, че вредим на себе си. Това дребно удоволствие успява да ни отпусне. Същото се отнася и до романтичните комедии и тийн драми. Да, не бих казала, че заслужават Оскар, но понякога имаме нужда точно от нещо неангажиращо. Затова предлагам да спрем да се обвиняваме за това какво правим или не правим. Тези сериали могат да се окажат добри за менталното ни здраве, тъй като са ненатоварващи.

Това е силата на „телевизионните глупости“. Понякога имаме нужда и от такива. Естествено това не означава, че ще изоставим "културните" си интереси. Отиди на театър или прочети нова книга. Запознай се с класиките, но не забравяй, че ти решаваш как да си почиваш. Прави това, което те кара да се чувстваш добре.