Отново ли се връщаме към ерата на безкрайния работен ден?

                                     Автор: MEG WALTERS

Нека позная - работиш цял ден и цяла нощ, за да си платиш належащите сметки? (Май наистина можем да извадим цитат от Mamma Mia за всяка една ситуация в живота). А сега сериозно - ние всички работим твърде много, нали? Работим през деня, а после някак продължаваме и вечерта… Може би още от момента, в който отвориш очи, инстинктивно посягаш към телефона, за да провериш работните си имейли. И може би дори по време на “обедната почивка” също стигаш дотам да довършваш някои бързи задачки, останали за последния момент. А след това, в прегръдките на уютния си дом, използваш “свободното време” като възможност да отхвърлиш някои от нещата, които те очакват утре. И, разбира се, твърде възможно е на лаптопа да те чака поредната онлайн среща след вечеря.

Ако всичко това ти звучи познато, може би си попаднала в капана на безкрайния работен ден, който е точно такъв, какъвто звучи. Ден, в който работата все не свършва, независимо от това дали се отправяш към вкъщи, или пък потегляш към мечтана ваканция.

Индексът за тенденции в работата на Microsoft подплаща тази теория с доказателства. Работните срещи извън традиционния часови диапазон от 9 до 5 са се увеличили със 153%, а тези след 6 вечерта - с 46%. Освен това, средностатистическият служител изпраща или получава повече от 50 съобщения извън регламентираните работни часове. Дори са открили нов, “трети пик” на работа, който обикновено се случва в 10 часа вечерта. 

“Характеризира се с неистово темпо и несвършващ подтик за работа”, обяснява Брий Гроф, автор на “Днес беше забавно:книга за работата(сериозно)”. Обикновено нещата се стичат по сходен начин. “Класическият безкраен работен ден започва около 6ч сутринта, като човекът директно посяга да провери имейлите си, секунди след като е отворил очи и преди изобщо да е погледнал партньора до себе си”, казва тя.

По време на този несвършващ работен ден, всичко е натоварващо и изтощително. Изглежда сякаш всеки те дърпа от различна страна и накрая мултитаскваш докато тотално не се объркаш. “Работният ден всъщност сам по себе си се състои от безброй прекъсвания, след който имаш или много малко, или направо никакво време да се фокусираш отново”, казва Гроф. И този стил на работа става все по-често срещан - Microsoft твърди, че работниците биват прекъсвани средно на всеки 2 минути от среща, имейл или съобщение. “И работата просто продължава вечерта с вечерните имейли”, казва тя. 29% от активните служители твърдят, че се гмурват отново във входящите си имейли около 22ч. “После, разбира се, идва и работата през уикенда, и така излиза, че няма нито ден, в който да излезеш от вихрушката.”

Чакайте малко, може би си мислиш. Не оставихме ли вече в миналото потискащите работни думи като “вихрушка” и “суматоха”, още след метафоричната смърт на идеята за girlboss, издигната от милениалите? Не сме ли вече в нова ера, където царуват здравословните работни навици, благодарение на Gen Z? В края на краищата, да, по-младото поколение сякаш наистина се опитва да въведе нов модел на работа, в който на почит са личните граници, ясната комуникация и съхраненото ментално здраве. Виждаме и тренд по “тихо отказване”, който се състои в това да вършиш минимално количество работа и неусетно в следствие на това да станеш част от “рисентийзъм”-движението(или в превод - да изпитваш постоянно негодувание от работа, която не те прави щастлив). Някои служители дори са изпробвали “микро пенсионирания” - напускане на работното място за удължен период от време на всеки няколко години. 

И да, Gen Z могат упорито да работят за отхвърлянето на hustle-културата и на всички токсични нюанси, които тя носи със себе си, но възходът на безкрайния работен ден предполага, че неговото влияние е твърде силно, за да бъде изцяло премахнато.

“Безкрайният работен ден е по-непривлекателният братовчед на hustle-културата”, казва Гроф. Излиза, че тя не просто продължава да съществува, но и се трансформира в нещо още по-коварно. “Въпреки всички вреди, които тази култура причинява, поне носи някакво мимолетно усещане за свобода - усещане, че макар и да работиш без да спираш, все пак го правиш в името на нещо по-добро. И въпреки това не е широко предпочитано да бъдеш в много организации. Изглежда така, сякаш трябва да не спираш да се движиш, само и само да се задържиш да не потънеш.”

Тя продължава: “Hustle-културата е подобна на опит за постигане на висок резултат във видео игра - преживяването е вълнуващо и пристрастяващо, макар и скъпоструващо. Безкрайният работен ден e игра на “Удари къртицата” - изисква бързи реакции и бива движен от тревожността. Трябва непрестанно да разпознаваш заплахите и да ги елиминираш”.

Добре, ама…защо се случва това? Ако Gen Z наистина са толкова против бързането и суматохата (каквото в превод означава hustle), защо толкова млади хора попадат в спиралата на безкрайния работен ден? 

Според Гроф всичко зависи от културата на конкретното работно място. “За съжаление, това е културата по подразбиране на много работни места”, казва тя. “Не обвинявам никого, попаднал в матрицата на безкрайния работен ден. Трудно е сам да се бориш срещу система, ръководена от изтощена френетичност. Или с други думи - когато ти влизат по 117 имейла в пощата на ден (средният брой според Microsoft), какво друго можеш да направиш, освен да се постараеш да прочетеш всичките и после да им отговориш?”

И веднъж въведен в този модел на работа, после е много, много трудно да се отделиш от него. Особено когато всички около теб са му се отдали. “Много е трудно за един човек да каже, че иска да си вземе 2 часа следобедна почивка, или пък да си тръгне в 5ч, когато вижда, че всички останали в компанията са потънали в работа”, казва Гроф. “Само си представи погледите, които ще ти отправят”.

А както Гроф обяснява, рисковете, които безкрайният работен ден носи, говорят сами за себе си. “Вредата е осезаема”, казва тя, изтъквайки следното:

• Постоянната ниска степен на тревожност (ако не е и постоянно висока), която ни носят всичките имейли, съобщения и разговори
• Фактът, че е почти невъзможно да обърнем внимание на приятелите и на семейството си. Да не говорим пък за шанса да почетем книга, когато гласовете в главата ни (или пък съобщенията на екрана ни) крещят, че имаме още работа за вършене
• Усещането, че ако се погрижим за здравето си (отивайки на фитнес, на доктор или на хубава вечеря), се разсейваме ненужно от важните задължения, които ни зоват

Всичко звучи твърде прекалено и твърде безпомощно, но е самата истина, която просто понякога отказваме да признаем. А има ли нещо, което бихме могли да направим, за да подобрим работния и социалния си живот?

“Да решиш проблема с безкрайния работен ден, е сложно, защото все пак той самият е създаден от една сложна система. И въпреки това, може все нещо да се направи”, казва Гроф. “Можем да разрешим този проблем на 100%, защото системата, която го поддържа, е изградена от хора. Следователно и ние като други хора можем да вземем други решения.”

За съжаление, всичко започва от управленско ниво.

“Например, началникът е този, който може да обяви 2 часа пауза за екипа, за да може всеки да подреди мислите си и да започне да работи върху наистина важното”, казва тя. “Това е човекът, който трябва да устои на желанието да изпрати съобщение в 9ч вечерта, което обикновено предизвиква безкрайни отговори от целия екип и още безкрайна работа за всички”.

И ето къде изкуственият интелект може да бъде използван, казва тя. “Номерът е в това да използваш ИИ така, че да могат служителите да си тръгнат в 5ч, а не така, че да им създаваш още работа след това.”

Какво можеш ти да направиш през това време? Гроф предлага:

1.Осъзнай и приеми, че работата е бездънна яма. Винаги ще има “още нещо”, което да свършиш. Колкото по-скоро спреш да се опитваш да достигнеш дъното на работната си яма, толкова по-добре. А кой въобще иска да бъде на някакво дъно?

2.Започни да запълваш календара си преди работата да го е направила. Толкова често позволяваме на работата да изяде живота ни, а семействата, приятелите, хобитата и почивката  получават само остатъците. Вместо да допускаш това, създай си навика пръв да планираш живота си : планирай посещенията си при доктор, тренировките и дори романтичните си срещи седмици или месеци по-рано. Не е необходимо всеки път да се обясняваш на началника си в подробности, освен ако ти изрично не искаш. Ако е необходимо, сложи в календара си “вечерно време”, за да запълниш вечерите си и да ги освободиш от работа. Звучи абсурдно, сигурно си мислиш, но понякога наистина е необходимо. В много отношения нашите календари са се превърнали в господарите на модерната работа, затова се увери, че твоят господар има правилните приоритети.

3.Експериментирай със спиране на работата преди да стане удобно. Ако напуснеш важна презентация по средата ѝ, това може наистина да те остави на тръни с шефа ти, но можеш поне да опиташ да оставиш няколко непрочетени имейла или съобщени, дори и само за вечерта. Често страшно много се гордеем да сме отзивчиви (и да, хубаво е да бъдем търсени), че понякога стигаме дотам да усещаме как висящо съобщение сякаш изгаря с телефона в джоба ни. Често обаче и самият подател на това съобщение мисли за около 85 други неща и тихичко се радва, че топката е в твоето поле, а не в неговото. Така че се възползвай от възможността да си починеш. Наслади се на хубавата вечеря. А работата няма да избяга - ще те чака пак утре сутринта.

Този материал е адаптиран от оригиналната статия на Glamour UK.