Любов по време на пандемия: равносметка за връзките ни

Изолацията определено беше голямо предизвикателство за всички, особено за двойките в малки апартаменти. Колкото и да се обичате, няма как да ме убедите, че не сте се скарали за поне една глупост по време на карантината. В моя случай бяха минимум пет. Все пак обаче някак си успяхме да излезем от това положение без да се избием.

Днес сме решили да погледнем назад и да видим какво всъщност научихме от извънредната ситуация. Как се отрази тя на връзките ни? И успя ли да ни сближи повече с партньорите ни? Подготвили сме ти четири много специални истории. Те са на четири дами, които разказват за опита си с връзките, свалките и отношенията по време на карантината. Ето я и тяхната равносметка за любовта по време на пандемия:

Джейн:

Моята история със запознанствата е малко разпиляна, но точно преди да обявят извънредното положение и да ми се наложи да се прибера обратно в България, бях започнала много приятни взаимоотношения с една рускиня. С нея се запознахме в Tinder през февруари, излязохме на няколко срещи и отношенията ни започнаха да се развиват много бързо. Имахме отлична комуникация, чувствах се прекрасно около нея и искахме да прекарваме цялото си време заедно. Като една истинска обречена любовна история обаче, COVID-19 застана между нас. Наложи ѝ се да замине обратно за Русия, а ден по-късно аз се върнах в България.

Първите няколко седмици от карантината общувахме всеки ден, правихме си онлайн срещи, планирахме кога най-скоро бихме могли да се видим. Веднъж дори реши да ме изненада с букет цветя. Всички имахме нужда от малко позитивни емоции по време на карантината. Заспивахме заедно с видео разговори – беше изключително романтично, но същевременно тези срещи бяха пълни с тъга, защото не можехме да бъдем заедно.

След около месец и половина, двете преценихме, че трябва да обсъдим ситуацията и да решим какво да правим. Решихме, че най-доброто, което можем да направим е да сложим моментна пауза върху взаимоотношенията ни, да не се претоварваме с очаквания и с натрупана емоция. Обещахме си, че в зависимост от обстоятелствата, ще дадем нов шанс на нашата връзка. Не мога да кажа, че не ми липсва или че не си мисля за нея, но едновременно с това имах възможност да опозная и други хора и да ги допусна до моя любовен кръг.

Илина:

С приятеля ми сме заедно от година и осем месеца и още в самото начало на връзката ни успяхме да споделяме повече и да се опознаем много добре. Бих казала, че най-вече ни свързват общите ценности, стремежите ни и хуморът.  Единственото, което се промени по време на извънредната ситуация във връзката ни, е, че имахме възможност да прекарваме много повече време заедно. Така именно научих, че ще ни бъде лесно да живеем заедно някой ден. Не бих казала, че сме имали по-големи проблеми от това да решим какво да ядем, но пък всяка двойка спори за това, нали? С много умуване и гледане на рецепти за вдъхновение успяхме да се справим с изолацията.

Фрея

Аз и моят партньор сме пример за гимназиална любов и сме заедно от почти 5 години. Има много аспекти, по които се различаваме, но силните ни чувства един към друг и сходната ни ценността система са това, което ни сплотява. Когато разбрах, че ще бъдем заедно под карантина, затворени за толкова дълъг период от време само двамата, доста се смутих. По-късно осъзнах обаче, че притесненията ми са били неоправдани. Общата картина беше много „розова“ или иначе казано си прекарахме супер. Тъй като той работеше от вкъщи, успях да го видя в друга светлина, в която не го бях виждала – като колега, като ръководител, като специалист в сферата си.

Изпитанието всъщност дойде, когато карантината свърши и мерките бяха отпуснати. Аз исках да обиколя много места и да излизам навън, а той продължаваше да си стои вкъщи. Аз съм екстровертен тип, докато той е класически пример за интроверт. Именно това е едно от различията ни и едно от изпитанията във взаимоотношенията ни. Действително големи и мъчителни проблеми не е имало, но все още се учим да преодоляваме някои трудности.

Криси:

С приятеля ми сме заедно от две години и половина. Запозна ни моя близка приятелка и нещата помежду ни се развиха доста бързо. Характерите ни, макар и да имаме своите различия си паснаха. Той е човек с отворено съзнание за света и позитивна нагласа. Именно той ме научи да съм по-уязвима и емоционална. Всъщност ни свързват различията ни, както и това, че бързо се учим един от друг.

През последните две години водехме връзка от разстояние. Докато аз бях в България, той учеше в Холандия. По време на карантината имахме възможността да се съберем и да живеем заедно. Този период ни се отрази добре, тъй като успяхме да вземем важни решения за бъдещето си, а именно да заживеем заедно тук – в България.

Преди да се съберем на живо имаше напрежение във връзката ни поради минали колебания. Тогава обаче приятелят ми стана по-грижовен, започна да мисли повече за бъдещето ни, прояви увереност и стана окончателен в решението си.  Не мога да кажа, че тогава сме се сблъскали с големи проблеми, но извънредната обстановка успя да ни повлияе сплотяващо. Успяхме да отделим повече време един на друг, да изгладим взаимоотношенията си и същевременно те да прераснат в съвместен живот. Разбира се, това да живееш с някого носи своите отговорности, но можем да минем и през това.