Обвързана съм и тайно се боря с психическо заболяване

По данни на благотворителната организация Mind, един на всеки четирима души в Обединеното кралство изпитват психологични проблеми всяка година. Само в Англия един на всеки шестима души се оплаква от депресия или тревожност всяка седмица. Елеонор Сигъл е една от тези шест и в продължение на 13 години, тя живее с биполярно разстройство. Тя се съгласи да ни разкаже с какво се сблъскват не малка част от милениалите всеки ден, а именно откриването на любовта, докато тайно се борят с психичен проблем. Елеонор не ни спести детайлите относно това, с което се е сблъсквала, докато търси „Единствения“ и как най-накрая се научава да бъде открита за болестното си състояние и как си позволява да се влюби.

„Седнах на леглото си, а сълзите ми се стичаха по лицето. “Трябва да ти кажа нещо”, обърнах се към приятеля си, с когото бяхме заедно от два месеца.

„Не ми е лесно и исках да ти кажа по-скоро, но не исках да ти го споделя твърде рано. Преди три години бях приета в болница заради биполярното ми разстройство. Не исках да ти кажа, за да не гледаш на мен по различен начин или да си помислиш, че съм „луда“. Искаше ми се да ме опознаеш и да видиш личността ми и коя съм без заболяването.“

Той ме погледна загрижено и каза: „Елеонор, няма значение. Искам да бъда с теб заради самата теб. Фактът, че страдаш от заболяване, не ме притеснява изобщо. Искам да науча повече за него. Разкажи ми повече“.

И така два часа му разказах за всичко. Обясних му как на 16-годишна възраст бях диагностицирана с биполярно разстройство и как може да се предава в семейството ми. Казах му, че може да има периоди, в които не се чувствам добре, изпитвам тежка депресия или мания и може да се наложи да спра да работя, в миналото дори страдах от психоза. Но след това ми беше назначено лечение с литий и антидепресанти, за да се справя с настроенията си.

Признах му, че като тийнейджър бях приета в болница, а на 25 животът ми далеч не можеше да се опише като лек. Но любовта на семейството ми и подкрепата на медицинския екип, който се грижеше за мен, спасиха живота ми. Той ме изслушваше, подкрепяше. Разкрих се след толкова много години, в които се срещах с мъже, които не винаги разбираха как да ме подкрепят по най-добрия начин или за които аз не бях „единствената“.

Разкриването на психичното ми здравословно състояние и вероятно защото получих диагнозата, докато бях много млада, но в продължение на години се страхувах да излизам на срещи. Страхувах се, че другите ще ме съдят заради това, че страдам от биполярно разстройство и понякога този страх се превръщаше в тревожност преди дори да съм отишла на срещата.

Тревожех се, че хората ще ме смятат за различна или за недостатъчно добра и като погледна назад, това е защото имах проблем с начина, по който сама се възприемах. Като тийнейджър не искаш да си различен, защото искаш да се впишеш. И когато навърши 20-те си години започнах да изпитвам притеснение от срещите. Самочувствието ми се беше сринало, след като сърцето ми беше разбито в минала връзка, което доведе до депресия и тревожност.

Оцелях след разбитото сърце, макар да знаех, че искам да се установя с някого и да създадем семейство, но не знаех дали би било възможно. Особено след като бях приета в болница, нямах представа дали ще има мъж, който да се справи със заболяването ми и всичко, което може да последва от него.

Толкова много пъти съм отказвала срещи (често слепи, защото бяха уговорени чрез доброжелателните ми приятели или близки) защото толкова много се притеснявах, че сърцето ми нямаше да издържи и някой ще успее да види какво се крие зад добре поддържаната фасада. При първите и вторите си срещи винаги чувствах как крия нещо: миналото си за психичното ми здраве.

Но не бях сама. Дори знаменитости като Бритни Спиърс, Катрин Зита-Джоунс и Деми Ловато говориха за тежките си битки с биполярното разстройство.

Година и половина след като ме изписаха от болницата и се възстанових, отново започнах да ходя по срещи и си създадох профили в сайтове за онлайн запознанства с нови хора, чрез познанства. Социалната ми тревожност беше в своя пик и често отказвах срещи по два или три пъти преди реално да излезем. Някои мъже се отказаха от мен заради това, но други проявиха разбиране.

Година и половина след като се бях завърнала в играта, се срещнах с настоящия ми приятел. Харесахме се от първата ни среща в магазин за кафе и от втората (видяхме се за по питие в очарователен местен бар).

За третата ни среща се видяхме в The Shard, откъдето наблюдавахме залеза. Знаех, че контактът ни ще се превърне в нещо специално. Той ме изслушваше и разговаряхме за семействата си. Още на втората си среща разговаряхме за психичното здраве и знаех, че ще ме разбере. Но това беше нещо ново за мен, да имам човек в живота си, който разбира психичното здраве и го е грижа за мен. Вече сме заедно от 16 месеца и въпреки че не живеем заедно, си правим планове за бъдещето, а семействата ни и приятелите ни вече се познават.

Какво научих от срещата си с психичното заболяване? Може да бъде истинско минно поле. Ако страдате от ниско самочувствие или тревожност като мен, може да бъде истинско предизвикателство да се накарате да излезете на първа среща. Онова, което не ми позволя да спра да го търся, беше убеждението ми, че ще го среща. Аз съм религиозен човек и отправях молби да го открия. Също така правих различни опити за уговаряне на срещи – чрез отлайн приложения, сайтове, лице в лице, курсове по готварство и т.н.

Когато страдате от психично разстройство, ще усетите кога е точният момент да го разкриете. Съветвам ви да го направите, само когато сте сигурни, че познавате човека отсреща и можете да му се доверите. Важно е да не криете толкова важна информация в продължение на месеци и да установите какво е мнението и отношението на партньора ви към темата. Важно е и да повишите неговата информираност по въпроса.

Доверете се на интуицията си и тя ще ви предпазва. И запомнете, повече от добре е да говорите за психичното здраве.“

Обвързана съм и тайно се боря с психическо заболяване
1 от 1

Имаш мнение по темата? Слушаме те!

.............................