Можете ли да бъдете истински феминист и да не се вълнувате от кариерата си?

Неудобно ми е да го призная, но професията ми е част от личността ми. Ето, казах го. Винаги съм знаела какво искам да правя и отказвах да слушам всеки, който опитваше да ми каже нещо различно или да ме направлява в различна посока (например баща ми искаше да поема по пътя на стоматологията). Винаги съм била амбициозна, но се чудя дали е достатъчно.

Новооткритата ми несигурност се роди във време, когато всички ние сме безкрайно фокусирани върху кариерите си. Разчитаме да се превърнем в „момичета шефове“ (фраза, която с удоволствие бих изпепелила), допълнително забързваме ежедневието си и дори превръщаме себе си в лични брандове, които продаваме.

И това е чудесно. Днес работят много повече жени в сравнение с миналото и все пак ни се плаща по-малко. Все още не сме достигнали там и според Световния икономически форум е възможно в следващите 217 години да не достигнем до там. Нуждаем се от повече жени на важни и влиятелни позиции. Това е знак, че във времената на феминизма, най-накрая работим именно в тази посока.

Но какво се случва, ако имате други приоритети? Трябва ли да бъдете кариеристи, за да бъдете считани за „силни, независими жени“? Кога решихме, че влиятелността ни идва, когато си подсигурим мястото в класацията на Forbes?

Ако се замислите, личното ви приоритизиране е по-здравословно. Последното изследване на Gallup показа, че около 7 от 10 милениали преживяват някаква форма на кариерен бърнаут. И все пак да признаете, че нямате потребност да достигнете върха сякаш е като да признаете, че сте (ще си позволя да го кажа) мързеливи.

Катя работи в технологичните среди – индустрия, силно доминирана от мъжете. „Усетих натиск да влагам повече от себе си в кариерата ми след като взех решение да нямам деца. Никой конкретно не ми е казал, че очаква да се трудя за по-високи позиции в бизнеса, но усещам тези очаквания от обществото... Чувствах, че сякаш трябва да искам да бъде главен изпълнителен директор или главен маркетингов директор, но аз нямам подобна амбиция.“

При Кали желанието си е там. Докато не изчезва. „Като цяло бях млада, амбициозна феминистка. Купих си своя собствена къща на 22, платих си образованието в университета...“ Преди да навърши 30, тя вече заема старши маркетинговата позиция. След това ражда деца. „Казах на себе си, на колегите ми и на приятелите ми, че ще се върна на работа след три месеца. Какво се случи в действителност? Майчинството ми показа истинското значение на думата феминизъм: опцията да бъдеш който искаш да бъдеш. След три месеца бях осъзнала, че желанието ми да бъде това кариерно момиче не ме прави щастлива – исках просто да бъда ценена на работното място. А работното място е световен бизнес, аз просто бях число.“

Нека погледнем реално на нещата. Като жени, непрекъснато ни се повтаря как не сме достатъчно добри. Да ни съдят по отношение на амбициите ни е друг начин да ни кажат, че не сме достатъчно добри. Това са пълни глупости. Феминизмът ни дава възможност да заемем местата си на високите етажи. Също така ни дава правото да избираме дали го искаме или не, без да бъдем съдени за избора си.

Както Петя казва: „Моята работа е точно това: просто работа. Трябва да я върша, за да постигна нещо и защото плаща сметките, но не проявявам интерес към това да бъда шеф или да печеля милиони“.

Амбициите ни не са отражение на отстояването ни като съвременни жени или феминисти, а на нашите приоритети.



Можете ли да бъдете истински феминист и да не се вълнувате от кариерата си?
1 от 1

Имаш мнение по темата? Слушаме те!

....................................