Американска схема

Рейчъл Уилямс има хубава работа като асистент фоторедактор във списание Vanity Fair и води съвсем нормален живот в Ню Йорк – до вечерта, когато в него влиза тайнствена наследница със сандали Gucci и слънчеви очила Céline

17 February 2019 17:10
Американска схема
Американска схемаАмериканска схемаАмериканска схемаАмериканска схема
Според повечето й приятели и разни съмнителни онлайн източници, когато навършва 29 години на 29 януари 2017 г., Рейчъл Уилямс би трябвало да започва своята златна година. По това време тя не е много сигурна какво точно означава това, но има инстинктивното усещане, че й предстои нещо хубаво. Нещо специално.

Всъщност я очаква истинска катастрофа.

“Всичко започна с Анна. - спомня си Рейчъл. - Със своята запазена марка – черни спортни дрехи и огромни очила Céline, тя седеше до мен на задната седалка на джипа и пишеше нещо на телефона си. Всичко, което притежаваше беше опаковано в комплект луксозни куфари и натоварено в багажника зад нас. Закъснявахме. Анна никога не беше навреме.” Все пак двете момичета успяват да оставят по-голямата част от багажа в луксозния хотел Mercer, където Анна смята да се настани след като се върнат от пътуването си. А после с бясна скорост се отправят към летище J.F.K., на косъм да изпуснат самолета. Полетът им е за Маракеш.

Рейчъл и Анна се запознават година и няколко месеца по-рано, в началото на 2016-а, в бар Happy Ending -  подземен клуб с фейс контрол в Манхатън. Рейчъл е с група познати от модния бизнес, с които излиза отвреме-навреме в петък вечер. Когато влизат в заведението, нощта тъкмо започва. Мястото е оживено, но не претъпкано. Млади мъже и жени танцуват в пространството, изпълнено с пушек от машина. “Не си спомням кое се появи първо – кофата с лед и чашите, или Анна Делви – разказва Рейчъл, - но бях наясно, че тя е тук, а с нея неизменно идваше и ВИП обслужването. Отдавна бях забелязала Анна, макар да не се бяхме запознавали официално. Виждах снимките й в Instagram – усмихната на партита, във вихъра на танца, често с хора, които бяха от моя кръг на познати. Профилът й имаше 40 000 последователи.

Анна се настани в сепарето до мен. Беше облечена в прилепнала черна рокля, със сандали  Gucci. Имаше херувимско личице – с огромни сини очи и пухкави устни. Заприказвахме се и от дума на дума стана въпрос, че работя във Vanity Fair. Анна ми сподели, че е била на стаж в списание Purple в Париж. Беше добър слушател и обръщаше внимание на събеседника си. Поръча втора бутилка водка за масата и плати сметката на всички.”

Скоро след тази първа среща, Рейчъл е поканена на вечеря от Анна в скъп ресторант в долната част на Манхатън, близо до офиса на Vanity Fair. Tогава научава повече за тази мистериозна наследница. Анна твърди, че е германска гражданка и е дошла в Ню Йорк, за да основе своята фондация - “динамичен визуален център, посветен на модерното изкуство.” Идеята й е да наеме историческа сграда на “Парк авеню” и да я превърне в галерия, със студио, ресторант, бар и нощен клуб, който ще може да се посещава само от членове. Споменава бегло за някакъв попечителски фонд и намеква за огромното си наследство. Денят й преминава в срещи с адвокати, банкери и инвеститори. Покрай работата си Рейчъл познава и други богати и свръхамбициозни хора, така че реагира на грандиозните планове на Анна с равни дози ентусиазъм и добре премерен скептицизъм.

През останалата част от 2016-а двете момичета се срещат на всеки няколко седмици. Тъй като няма статут на постоянно пребиваваща в САЩ, Анна трябва периодично да се връща в Германия, за да подновява визата си. При всяко посещение в Ню Йорк тя се настанява в различен 5-звезден хотел и бързо се превръща в любимка на персонала, с легендарните си 100-доларови бакшиши. 

На 13 май 2017 г. Рейчъл и Анна кацат в Маракеш. Хотелът им изпраща ВИП ескорт, за да ги посрещне на летището. Минават паспортния контрол на отделно гише без опашка и ги придружават до два очакващи ги ленд роувър-а. Десет минути по-късно са пред портите от ковано желязо на внушителния комплекс. Отиват директно във вилата, която са резервирали, без да се налага да минават през рецепцията и да взимат ключове, тъй като става въпрос за отделна къща с три стаи, която разполага със собствен персонал и иконом. Според Анна, която е в ролята на домакиня, плащането е уредено предварително.

Ваканцията е по идея на Анна. Тя отново трябва да напусне САЩ, за да поднови визата си и вместо да се връща в Германия, предлага на Рейчъл да заминат някъде на топло. “Отдавна не бях почивала и са радост се съгласих – казва Рейчъл. - Мислех си, че ще потърсим изгодни оферти за Карибите или Доминикана, но Анна предложи Маракеш. Тя избра La Mamounia, пет-звезден луксозен курорт, обявен за един от най-добрите в света. Знаейки, че изборът й по никакъв начин не може да се впише в моите финансови възможности, тя лежерно предложи да поеме полетите, хотела и останалите разходи. Резервира честен риад (традиционна мароканска вила с вътрешен двор)р който разполагаше със собствен басейн и три самостоятелни спални за 7000 долара на вечер и ми изпрати потвърждението по и-мейла. В резултат на някакво на пръв поглед безобидно объркване, се наложи да платя самолетните билети с моята кредитна карта, като Анна обеща веднага да ми върне парите. Тъй като постоянно ми се налагаше да правя същото за служебните си командировки, изобщо не се замислих.”

Освен това Анна кани личната си треньорка да се присъедини към тях, както и един общ познат – фотограф. Идеята й е той да документира пътуването им като заснеме всичко на видео. Тя възнамерява да направи документален филм за създаването на своята фондация и иска да усети какво е да те следва някой с камера. Първият ден от престоя си компанията прекарва на територията на La Mamounia, възползвайки се от всички предлагани екстри. Разхождат се в градините, плуват в басейна, релаксират в хамама, разглеждат винарската изба и вечерят под съпровода на мароканска музика на живо, преди да завършат вечерта с коктейли в модерния бар. На другата сутрин Анна отива на частен урок по тенис. После всички се събират край басейна. Сякаш от въздуха, частният им иконом се появява с поднос ледена диня и няколко бутилки изстудено розе. Анна определено има добре отгледан декадентски вкус.


При едно от завръщанията си в Ню Йорк в началото на 2017-а, след като по думите й прекарала малко време със семейството си в Кьолн, Анна се нанася в 11 Howard, модерен хотел в Сохо. Обичайното й място за вечеря става Le Coucou, носител на наградата Ресторант на годината за 2016-а, който се намира на партера на хотела. Тя бързо се сприятелява с персонала и дори с шеф-готвача Даниъл Роуз, който по нейно желание специално приготвя само за нея буйабес – засукано френско рибно ястие, което не присъства в менюто. Вечерите са придружени с изобилно количество бяло вино. Дните си Анна прекарва в срещи и телефонни разговори, често в самия хотел. Тя редовно ходи да си удължава миглите за 400 долара в салона на Christian Zamora, боядисва косата си при колористката на звездите Marie Robinson и се подстригва при Sally Hershberger. Прави огледи на апартаменти за милиони с брокери, които се надпреварват за вниманието й и наема самолет, за да отскочи за уикенда до Омаха. Всичко при нея е разточително: шопинга, яденето, пиенето. Обикновено е облечена в суичър, клин и маратонки – като икона на мързеливия лукс.

Когато е на маса, Анна говори най-много от всички. Тя се държи като кралицата в своя двор, останалите са придворни дами от антуража й. А Рейчъл е най-близкото й и доверено лице. Анна й разказва за срещите с мениджъри на хедж фондове, адвокати и банкери – за раздразнението й от забавянето на договора за наем на сградата на “Парк авеню”. Разсъждава кои шеф-готвачи ще е най-добре да привлече, художниците, с които иска да работи, изложбите за откриването. Рейчъл изпитва смесица от съжаление и възхищение към Анна. Тя няма много приятели и не е близка със семейството си. Но от друга страна е силна и умна. И малко арогантна. Нетактичното поведение на Анна кара общите им приятели да се отдръпнат от нея, но Рейчъл има усещането, че я разбира и ще е до нея, когато другите ги няма. В някаква степен се чувства привилигирована, че Анна я е избрала за част от най-вътрешния си кръг.
 

След два дни, прекарани зад дебели стени на  La Mamounia, е време компанията да излезе навън. Анна иска да открие подправките, които ще стоят цветно и красиво на снимка в  Instagram и да си купи марокански кафтани. От рецепцията на хотела уреждат всичко и ги придружават с  автомобил и шофьор.

В най-лукосозния магазин на медината Анна си поръчва една рокля в няколко различни цвята. Междувременно Рейчъл изпробва няколко дрехи, но решава, че не особено добрата изработка и свръхвисоките цени не са добра комбинация. Анна отива да плати. Кредитната й карта е отказана.

-                Уведоми ли банката си, че ще пътуваш? – пита я Рейчъл. Анна клати отрицателно глава. Рейчъл е сигурна, че е съвсем нормално подобна трансакция  от съмнително място да бъде отказана и когато Анна я моли да вземе пари назаем до следваща седмица, плаща със своята карта и внимателно прибира бележката.

По-късно вечерят в ресторант на медината, препоръчан от хотела и Рейчъл отново поема сметката, а Анна обещава, че още с кацането в Ню Йорк ще й възстанови парите.

На другата сутрин, когато минават през лобито на хотела, един от служителите пресреща Анна и тактично я издърпва настрани.

-                Наред ли е всичко? - пита Рейчъл, когато тя се връща.

-                Да – отговаря Анна. - Просто трябва да звънна в банката.

Когато се прибират вечерта от екскурзията си до планината Атлас, двама души в черни костюми ги очакват във вилата. Оказва, че един от служителите на рецепцията е уволнен, защото е допуснал Анна да наеме вилата, без никакво обезпечение, а до този момент не е постъпило плащане. Мъжете настояват, че е необходима валидна кредитна карта, на която да бъде блокирана сумата за резервацията. Анна уверява Рейчъл, че картата й ще бъде използвана само за гаранция, докато реши проблема си с банката, която явно не оперира в Мароко. Служителите на хотела потвърждават, че парите няма да бъде изтеглени, а просто блокирани. Рейчъл е в шок. Но знае, че Анна разполага с пари – виждала я е да ги пилее с пълни шепи. В крайна сметка тя предоставя картата си на хотела.


Рано на другата сутрин Рейчъл се прибира в Ню Йорк, преди Анна и останалата част от групата. Когато каца на J.F.K. тя получава съобщение от Анна: “Ще ти преведа 70 000 по сметката, това ще покрие всичко.” Тогава Рейчъл с ужас осъзнава, че явно картата й не е използвана само за гаранция. А сумата надхвърля годишната й заплата.

Двете с Анна остават във връзка ежедневно, но през следващата седмица паричния превод така и не пристига. Рейчъл отдава забавянето на хаоса, в който Анна живее и неспособността й да осъзнае колко важно е това за Рейчъл.

Обясненията започват да стават все по-безумни. Следват обещания за най-различни методи на разплащане, но парите така и не пристигат. Рейчъл става все по-напрегната и вече не може да спи. Ходи на работа бледа като призрак. Накрая, един месец след като се е върнала от Мароко, Анна й се обажда, че има чек за нея. Рейчъл веднага отива в хотел Beekman, където Анна е отседнала (“В Mercer нямаха стаи,” обяснява тя.) Следват 10 часа игра на котка и мишка. Анна търси навсякъде, рови в купища писма и документи, проверява под дрехите, които са пръснати из цялата стая. Накрая заявява, че чекът сигурно е останал в колата, с която е дошла от летището. Обажда се на агенцията за рент-а-кар и на адвоката си, който сигурно има копие. Докато чакат, Анна поръчва стриди и бяло вино. На Рейчъл не й до това, но отказва да си тръгне. Накрая, бясна и изтощтена, тя напуска хотела в 11 часа вечерта, заричайки се, че ще се върне още в 8 на следващия ден.

На следващата сутрин от Анна няма и следа. С огромно закъснение Рейчъл започва да разследва. Един от общите им познати й разказва, че й той е давал пари на Анна, но в крайна сметка, след огромно забавяне, тя му ги е върнала. “Баща й е руски милиардер, - заявява той. - Внася горива от Русия в Германия. Тя е трябвало да наследи 10 млн. долара на 26-ия си рожден ден, но заради безразсъдния й начин на живот, наследството е блокирано за една година.” Явно тази информация идва директно от Анна, но тя изобщо не съвпада с разказите, които Рейчъл е чувала, според които семейството се занимава със соларна енергия.

На 2 август 2017 г. Рейчъл изпраща снимки и информация за Анна на областния прокурор на САЩ. В и-мейла тя пише: “Мисля, че това момиче е измамница.” Един час по-късно получава обаждане на мобилния си телефон. “Смятаме, че сте права,” казва й дълбок гърлен глас. 

Оказва се, че Анна Сорокин (това е истинското ѝ име) е обект на разследване за измама в особено големи размери. Тя е дъщеря на руски емигранти в Германия, но баща ѝ не е милиардер... а шофьор на камион. Завлечени са хотели, ресторанти, салони за красота, частни лица и дори банки. Тя е обвинена, че е фалшифицирала документи от финансови институтиции в чужбина, показващи общ баланс от около 63.6 млн. долара. Мащабът на цялата схема е толкова огромен, че е направо невероятно, че всичко това е замислено и изпълнено от едно 27-годишно момиче, без съучастници. Анна сама създава в главата си един безметежен свят, където всичко, което поиска, може да бъде купено и всяка дестинация, която ѝ хрумне, е на един чартърен полет разстояние. И закратко го превръща в реалност.

Оказва се, че през ноември 2016 г. Анна депозирала в City National Bank фалшива документация, показваща, че притежава активи на стойност от близо 60 млн. евро в швейцарски банки. Целта ѝ е била да получи 22 млн. долара заем за своята фондация. На следващия месец тя изпраща същите документи и във Fortress Bank. Когато оттам ѝ искат 100 000 долара, за да извършат дю дилиджънс, тя някак успява да убеди служителите на City National Bank да ѝ отпуснат кредитна линия от 200 000 за текущи разходи, докато молбата за основния ѝ заем се разглежда. Превежда 100 000 на Fortress Bank, а с останалите пазарува и демонстрира стандарт на живот, който в последствие ще ѝ позволи да трупа сметки в хотели, ресторанти и салони за красота, които дълго време не се усъмняват в статута ѝ на ексцентрична милионерка. През април 2017 г. тя издава чекове без покритие на стойност 160 000 долара и успява да кешира 70 000 от тази сума, преди да бъдат върнати.

Някъде в началото на тяхното приятелство, Анна казва на Рейчъл, че плановете ѝ за фондацията или ще ѝ донесат огромен успех, или ще се сгромолясат с гръм и трясък. Макар и фатално късно, Рейчъл осъзнава какво е имала предвид. Дори след като е арестувана през октомври 2017 г., Анна продължава да твърди, че е искала едно единствено нещо – да основе своя арт център за модерно изкуство и лайфстайл. Тя се обижда на медиите, които я обрисуват като “отчаяно устремена към висшето общество” или “малоумна идиотка, завлякла стотици хора, за да пазарува”. “Никога не съм искала да съм част от някакви социални кръгове, или просто да се забавлявам – казва Анна от затворническата килия. - Да, организирах разточителни вечери, но те бяха работни. Исках да ме взимат насериозно. И през цялото време работех. Целта ми беше само една – създаването на моята фондация. Парите са нещо лесно, но упорството и целенасочеността не се отдават на всеки. Има толкова много свободни капитали и толкова малко хора с талант.”

Може би това, което се опитвала да направи, не е чак толкова абсурдно. В един град, където огромни количества пари безшумно сменят ръце всеки ден и стъклени кули се изграждат върху обещания на хартия, защо не? Щом кланът Кардашиян успя да направи империя за милиарди от едно... кръгло нищо, а най-големият филмов франчайс през последните години се върти около голото дупе на Дакота Джонсън, защо пък да не успее и Анна Делви?

Но въпросът, който почти всички задават е: как точно това момиче? Тя нито е красива, не е секси, или дори чаровна. Обикновено не си прави труда да се държи мило с околните. Как е успяла да убеди огромен брой успели хора с положение, че е нещо, което не е. Отговорът е прост. Анна явно е виждала нещо, което остава невидимо за повечето. Погледнала е в душата на Ню Йорк и е разбрала, че ако разсееш хората с лъскави предмети, с големи пачки, с белезите на богатството, ако им покажеш парите, те ще са буквално неспособни да видят всичко останало. И всъщност е права: било е лесно.

През октомври 2018 г. започна делото срещу Анна Сорокин и се очаква тя да бъде осъдена на затвор от 3 до 9 години. Но това не е злополучният край на нейните приключения. Netflix откупува правата за тази изключително любопитна история и скоро ще има сериал за Анна „Делви” Сорокин. Явно тя има още какво да покаже на света.
Списанието
Брой 115
Facebook

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ