Първият път, когато правих секс след развода си

от Дарина Крумова

17 February 2019 17:02
Първият път, когато правих секс след развода си
Омъжих се малко преди да навърша 30 и бракът ми продължи пет години, няколко от които мога да нарека щастливи. С времето започнах да се усещам емоционално употребена от връзката ни, в която сексът играеше важна роля. Особено за мъжа ми. Накрая почти не го правехме, защото осъзнах, че се е превърнал в бартерна сделка. Когато му давах това, което иска в леглото, можех да си поискам нещо в замяна: ваканция или чифт обувки например. Той беше глина в ръцете ми и постепенно започнах да се чувствам все по-гадно от това, докато почти не спряхме да спим заедно. В крайна сметка се разведохме и причините за това бяха много. 

Нямах намерение веднага да започна да се виждам с други мъже, казвах си, че е най-добре да изчакам и да видя какво ще стане. Някак си бях внушила, че след тежкия развод не съм особено добра компания и едва ли някой ще иска да има връзка с мен. Трябваше ми нова квартира и приятелките ми настояваха да потърся в Студентски град. Отначало бях скептично настроена, кракът ми не беше стъпвал там от поне 15 години. Но се оказа, че споменът ми за спартанските общежития е много остарял и в кваратала има доста ново строителство, където живеят предимно хора на моята възраст и дори семейства с деца. Положих специални усилия да завържа някакви контакти – питах съседите в асансьора кое заведение в района харесват, записах се на зумба и постепенно започнах да излизам с разни хора, за които знаех, че няма да станат най-добрите ми приятели на всички времена, но бях готини и склонни да ме приемат в компанията си. Така кръгът ми от познати бързо се разшири, защото си го бях поставила за цел.

Три седмици след като се нанесох в новото жилище, съседите от долния етаж правеха купон и ме поканиха. Заговорих се с един мъж – и двамата бях подпийнали и нещата ни се получаваха. Усетих тръпка за първи път от много време насам. С него се говореше лесно, не ме напрягаше като мъжа ми, с когото от самото начало се чувствах, сякаш трябва да доказвам нещо. Определено проявявах интерес. Тази вечер не се случи нищо, но се разбрахме да пием кафе няколко дни по-късно. Всъщност пихме джин с тоник до 11 часа в едно заведение на открито и после, приятно замъглени от алкохола, отидохме у нас.

Сексът беше хубав. Макар че се чувствах доста странно, заради това, че го правя с друг, след пет години моногамен брак. И си дадох сметка колко много от нещата, на които съм свикнала в леглото са били за мъжа ми, а не за мен. Осъзнах, че по навик правя онова, което той харесва, сякаш съм специално обучена от него. А, както бързо стана ясно, не всички си падат по едни и същи неща в секса...

Новият мъж преспа у нас, но на другия ден си тръгна рано, защото беше на работа. Ако можеше, с удоволстивие щях да закуся с него, но ясно усещах, че нямам желание да остава за целия ден. В крайна сметка това не беше секс за една нощ, ходихме няколко месеца, но той се виждаше и с други жени – факт, който старателно криеше от мен, което в един момент стана досадно. Изобщо не ми се обясняваше, че съм наясно, че връзката ни не е сериозна. И аз исках просто да се забавлявам и когато взаимоотношенията ни достигнаха до своя естествен финал, продължих нататък. В следващите месеци правих неангажиращ секс с още 3-4 мъже. Срещах ги на обичайните места – барове, купони у приятели. Така и не свикнах с идеята за онлайн запознанствата. Сигурно е по-лесно да си чатиш с разни хора, без да ги познаваш, но аз от малка съм свикнала да правя нещата по трудния начин.

Наистина си трябват целенасочени усилия, за да се запознаваш постоянно с нови хора. Първо, за да преодолееш притеснениято да излизаш постоянно сама – на вечеря, на кино, на питие... където и да е, само да не е на дивана вкъщи. Освен това не е достатъчно просто да изглеждаш добре и да седиш изпъната на бара. Аз заговарях всички. Всеки втори шибан непознат. И макар и много хора да не реагираха, имаше и такива, с които завръзвахме разговор. Освен това слушах всичко, което другите казваха.Участвах активно в темите, които ги вълнуват и това ги караше да се отворят пред мен. Така си създадох и няколко приятелства с жени, освен че срещнах доста мъже.  

Когато животът ти се промени из основи, трябва да си наложиш да станеш социално животно, макар че едва ли ти идва отвътре. Сега отново съм омъжена. Срещнах съпругът си на служебно парти, на което изобщо не исках да ходя, но реших, че може пък да има някакви интересни хора. Той не беше от мъжете, които обикновено привличам, така че усещането беше ново и непознато за мен.

И до ден днешен имаме страхотна химия, но по-важното е нещо друго – от самото начало бяхме много реалистични в очакванията си един към друг и сексуалният ни живот и връзката ни като цяло не са изградени върху илюзии. Изобщо не съжалявам за всичко, което направих, за да си изградя нов живот след развода. Радвам се, че в крайна сметка намерих човек, с когото щяхме да си останем страхотни приятели, ако не ни се беше получило като двойка.
Прочетете повече за:
връзкиразвод
Списанието
Брой 115
Facebook

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ